ТЕКСТ 28
яд видур хй анируддхкхя
хӣкм адхӣшварам
шрадендӣвара-шма
сардхя йогибхи шанаи
ят – умът, който; виду – е известен; хи – наистина; анируддха-кхям – под името Анируддха; хӣкм – на сетивата; адхӣшварам – върховният господар; шрада – есенен; индӣвара – като син лотос; шмам – синкав; сардхям – който е откриван; йогибхи – от йогӣте; шанаи – постепенно.
Умът на живото същество носи името на Бог Анируддха, върховния господар на сетивата. Бог Анируддха притежава синкаво-черна форма, подобна на есенен лотос, и тези, които вървят по пътя на йога, постепенно го откриват.
Практикуването на йога предполага контрол върху ума, а повелител на ума е Анируддха. Казва се, че Анируддха има четири ръце, в които държи сударшана-чакра, раковина, боздуган и лотос. Виу има двайсет и четири различни форми, всяка от които е със свое име. Сред тези форми са Сакараа, Анируддха, Прадюмна и Всудева, които са описани подробно в Чайтаня чаритмта. Там се казва, че Анируддха е обожаван от йогӣте. Медитацията върху пустотата е съвременна измислица, родена в плодовития ум на някой „мислител“. Истинската йогийска медитация, както е казано в настоящата строфа, трябва да бъде насочена към формата на Анируддха. Като медитира върху Анируддха, човек може да се освободи от безпокойствата на приемането и отхвърлянето. Този, чийто ум е съсредоточен върху Анируддха, постепенно осъзнава Бога и постига чистото състояние на Ка съзнание, което е крайната цел на йога.