ТЕКСТ 27
ваикрикд викурвн
манас-таттвам аджята
ят-сакалпа-викалпбх
вартате кма-самбхава
ваикрикт – от лъжливото его в доброто; викурвт – подложено на трансформация; мана – умът; таттвам – принцип; аджята – възниква; ят – чиито; сакалпа – мисли; викалпбхм – и образи; вартате – се осъществява; кма-самбхава – възникването на желанието.
Лъжливото его в гуата на доброто се подлага на още една трансформация. В резултат от нея възниква умът, чиито мисли и образи пораждат желанията.
Основните функции на ума са да приема и да отхвърля на основата на различните желания. Ние желаем това, което носи наслаждение на сетивата ни, и отхвърляме всичко, което препятства сетивното ни наслаждение. Материалният ум е неустойчив, ала ако се ангажира в дейностите на Ка съзнание, той също може да бъде обуздан. В противен случай, когато е на материално равнище, той постоянно се мята в различни посоки и всичко, което приема и отхвърля, е асат, временно. Казва се, че човек, чийто ум не е съсредоточен в Ка съзнание, постоянно се колебае и вечно приема или отхвърля. Той може да е много велик учен, но ако не се концентрира върху Ка съзнание, само ще приема и ще отхвърля и никога няма да може да съсредоточи ума си върху нищо.