ТЕКСТ 29
таиджаст ту викурвд
буддхи-таттвам абхӯт сати
дравя-спхураа-вигнам
индрим ануграха
таиджаст – от лъжливото его в страст; ту – тогава; викурвт – трансформирайки се; буддхи – интелигентност; таттвам – принцип; абхӯт – се породи; сати – о, добродетелна жено; дравя – обекти; спхураа – попадащи в полезрението; вигнам – установявайки; индрим – на сетивата; ануграха – помагайки.
О, добродетелна жено, от трансформацията на лъжливото его в гуата на страстта се поражда интелигентността. Функциите на интелигентността са да определя природата на обектите, които попадат в полезрението на живото същество, и да помага на сетивата му.
Интелигентността е способността за преценка, с помощта на която човек разбира същността на обектите; интелигентността помага на сетивата да направят избор. Затова тя би трябвало да бъде господар на сетивата. Интелигентността става съвършена, когато човек се съсредоточи върху дейностите в Ка съзнание. Като използва интелигентността си правилно, човек извисява съзнанието си, докато накрая постигне и най-възвишеното съзнание, Ка съзнание.