ТЕКСТ 57
ретас тасмд па сан
нирабхидята ваи гудам
гудд апно 'пнч ча
мтюр лока-бхаякара
рета – семе; тасмт – от това; па – полубогът на водите; сан – се появи; нирабхидята – бе проявен; ваи – наистина; гудам – анус; гудт – от ануса; апна – отходният орган; апнт – от отходния орган; ча – и; мтю – смърт; лока-бхаям-кара – причинявайки страх из цялата вселена.
След това се появи семето (способността за създаване на потомство) и полубогът, който управлява водите. После се появиха анусът, отходните органи и полубогът на смъртта, от когото се бои цялата вселена.
От тази строфа става ясно, че способността да се изхвърля семе е причината за смъртта. Затова йогӣте и трансценденталистите, които искат да увеличат продължителността на живота си, доброволно се въздържат от изхвърляне на семе. Колкото повече човек пази семето си, толкова повече се освобождава от проблема за смъртта. Има много йогӣ, които по този начин доживяват до триста или дори до седемстотин години. В Бхгаватам ясно е казано, че изхвърлянето на семе е причината за ужасяващата смърт. Колкото повече човек се отдава на полови наслаждения, толкова повече е застрашен от преждевременна смърт.