ТЕКСТ 15

Само от невежество живото същество си мисли, че се е загубило. Когато с помощта на знанието отново заеме истинската си позиция и се върне в състоянието си на вечно съществуване, то разбира, че е невъзможно да се загуби. Примерът, даден тук, е много уместен: наа-витта ивтура. Човек, който е загубил голяма сума пари, се терзае, че с него всичко е свършено, но това не е вярно – свършено е не с него, а с парите му. Но понеже е изцяло погълнат от мисли за парите си и се отъждествява с тях, човек си мисли, че самият той е загубен. По аналогичен начин когато погрешно се отъждествяваме с материята, поле на нашите дейности, ни се струва, че сме се загубили, въпреки че не сме. Щом у нас се пробуди чистото знание, че сме вечни слуги на Бога, ние отново заемаме истинската си позиция. Живото същество никога не изчезва. Когато потъне в дълбок сън, човек забравя същността си и под влияние на сънищата си мисли, че е някой друг, или пък му се струва, че напълно е престанал да съществува. Но в действителност неговото аз си остава непроменено. Усещането на живото същество, че не съществува, се дължи на лъжливото его, и то ще остане дотогава, докато човек не се пробуди и не осъзнае, че е вечен слуга на Бога. Идеята на философите мвдӣ за сливане с Върховния Бог е още един пример за загубване на себе си под влияние на лъжливото его. Човек може да твърди, че е Върховният Бог, но това няма нищо общо с реалността. Това е последният капан, който м поставя на пътя на живото същество. Този, който се мисли за равен на Върховния Бог или за самия Бог, също се намира под влияние на лъжливото его.