ТЕКСТ 16

Философите мвдӣ твърдят, че в крайна сметка живите същества загубват индивидуалността си, всичко се слива в едно и повече няма разлика между знаещия, обекта на познание и знанието. Но един внимателен анализ ще покаже, че подобни твърдения са несъстоятелни. Живото същество никога не загубва индивидуалността си, дори когато си мисли, че трите принципа – знаещият, познаваемото и знанието – се сливат в едно цяло. Самата представа, че трите принципа се сливат в едно, е форма на знание и щом този, който възприема това знание, все още съществува, тогава как е възможно да се твърди, че субектът на знанието, обектът на знанието и самото знание са се слели в едно? Индивидуалната душа, която възприема това знание, си остава индивидуална душа. Тя запазва индивидуалността си както в материалното, така и в духовното битие; единствената разлика е в природата на самоотъждествяването. Причина за материалното самоотъждествяване е лъжливото его – заради това илюзорно отъждествяване с материята живото същество вижда нещата не такива, каквито са в действителност. Това е основният принцип на обусловеното съществуване. А когато лъжливото его се пречисти, живото същество започва да вижда всичко в истинската му светлина. Това е състоянието на освобождението.

В Ӣшопаниад е казано, че всичко принадлежи на Бога. Ӣшвсям ида сарвам. Всичко съществува благодарение на енергията на Върховния Бог. Бхагавад-гӣт потвърждава това. Тъй като всичко е създадено от неговата енергия и съществува благодарение на нея, енергията на Бога не се различава от него. И въпреки това Богът казва: „Аз не съм там“. Когато живото същество осъзнае присъщото си положение, пред него се открива природата на всичко. Онова възприемане на нещата, което се основава на лъжливото его, обуславя живото същество, а способността да възприема всичко такова, каквото е, му носи освобождение. Примерът, който бе даден в предишната строфа, е уместен и тук: ако човек се отъждествява с парите, тогава щом ги загуби, той си мисли, че самият той е загубен. Ала в действителност парите нито са истинската му същност, нито му принадлежат. Когато осъзнаем истинското положение на нещата, разбираме, че парите не принадлежат на нито една обусловена душа или живо същество и че човек не може да ги създаде сам. В крайна сметка те са собственост на Върховния Бог, затова не могат да се загубят. Но докато човек мисли себе си за наслаждаващ се или за Бог, той си остава пленник на тези представи за живота и продължава да води обусловено съществуване. Щом отстрани лъжливото его, той веднага се освобождава. Бхгаватам потвърждава, че мукти, или освобождение, се нарича завръщането на живото същество в неговото естествено, първоначално положение.