ТЕКСТ 17
девахӯтир увча
пуруа практир брахман
на вимучати кархичит
аньонпшраятвч ча
нитятвд анайо прабхо
девахӯти увча – Девахӯти каза; пуруам – душата; практи – материална природа; брахман – о, брхмае; на – не; вимучати – освобождава; кархичит – някога; аньоня – една с друга; апшраятвт – от привързаността; ча – и; нитятвт – от вечността; анайо – на двете; прабхо – о, Господи.
Шрӣ Девахӯти попита: Скъпи брхмае, възможно ли е някога материалната природа да даде освобождение на душата? Щом те са вечно свързани една с друга, как могат да бъдат разделени?
В тази строфа Девахӯти, майката на Капиладева, задава първия си въпрос. Даже ако човек разбере, че душата и материята са две различни неща, той в действителност не може да ги отдели едно от друго – нито с помощта на философски разсъждения, нито чрез правилно разбиране на природата на нещата. Душата е междинна енергия на Върховния Бог, а материята е негова външна енергия. По една или друга причина двете вечни енергии са се свързали помежду си и е изключително трудно да бъдат разделени. Тогава как индивидуалната душа може да се освободи? От житейски опит знаем, че когато душата напусне тялото, то престава да съществува, а когато отделим тялото от душата, тогава не можем да възприемем пък нейното съществуване. Докато душата и тялото са свързани помежду си, виждаме, че има живот. Но веднага щом бъдат разделени, те преминават в непроявено състояние. Въпросът, който Девахӯти задава на Капиладева, в известен смисъл е предизвикан от философията на пустотата. Последователите на тази философия твърдят, че съзнанието възниква като резултат от съединяването на материалните елементи, а когато то престане да съществува, материалната му основа се разрушава и така накрая не остава нищо друго освен пустота. Във философията мвд това отсъствие на съзнание се нарича нирва.