No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 23

практи пуруасйеха
дахямн тв ахар-нишам
тиро-бхавитрӣ шанакаир
агнер йонир ивраи

практи – влиянието на материалната природа; пуруася – на живото същество; иха – тук; дахямн – погълнато; ту – но; аха-нишам – ден и нощ; тира-бхавитрӣ – изчезвайки; шанакаи – постепенно; агне – на огъня; йони – причината за появата; ива – като; араи – съчки.

Влиянието на материалната природа е покрило живото същество и постоянно го измъчва, подобно на силен огън. Но чрез процеса на преданото служене това влияние може да се отстрани така, както съчките, които са причина за огъня, сами изгарят в него.

В потенциална форма огънят вече се намира в съчките и когато възникнат благоприятни обстоятелства, той се разгаря. И ако огънят се поддържа добре, съчките, макар че са негова причина, също изгарят в него. По аналогичен начин обусловеният живот в материалното битие е причинен от желанието на живото същество да господства над материалната природа и от завистта му към Върховния Бог. Главната болест на живото същество е желанието му да се слее в едно с Върховния Бог или да стане господар на материалната природа. Кармӣте се опитват да овладеят ресурсите на материалната природа, за да станат нейни господари и да ѝ се наслаждават, а гнӣте – тези, които са се разочаровали от материалните удоволствия и се стремят към освобождение – искат да се слеят с Върховната Божествена Личност или да потънат в безличностното сияние. Причина за тези две болести са материалните замърсявания. Материалните замърсявания могат да се унищожат от преданото служене, защото в него тези две болести – желанието за господство над материалната природа и желанието за равенство с Върховния Бог – напълно липсват. По този начин огънят на преданото служене в Ка съзнание изгаря докрай причината за материалното съществуване.

На пръв поглед преданият, който е в пълно Ка съзнание, прилича на заклет кармӣ, който постоянно работи, но истинският смисъл на дейностите му е в това, че те са предназначени да удовлетворят Върховния Бог. Това се нарича бхакти, или предано служене. Арджуна бил воин, но когато с воинските си подвизи удовлетворил сетивата на Бог Ка, той станал предан. Тъй като преданият се занимава и с философия, защото се стреми да разбере истинската същност на Върховната Личност, дейностите му външно могат да приличат на заниманията на умозрителния гнӣ, но в действителност с тях той се опитва да разбере духовната природа и трансценденталните дейности. По такъв начин въпреки че в преданото служене съществува тенденцията към философстване, отсъстват материалните последици от плодоносните дейности и философските разсъждения, защото в преданото служене тези дейности са предназначени за удовлетворяване на Върховната Божествена Личност.

« Previous Next »