ТЕКСТ 24
бхукта-бхог паритякт
да-до ча нитяша
нешварасшубха дхатте
све махимни стхитася ча
бхукта – това, което е обект на наслаждение; бхог – наслаждение; паритякт – отказало се; да – открило; до – порочност; ча – и; нитяша – винаги; на – не; ӣшварася – на независимото; ашубхам – вреда; дхатте – тя нанася; све махимни – в своето величие; стхитася – се установява; ча – и.
Когато осъзнае порочността на желанието си да господства над материалната природа и се откаже от него, живото същество става независимо и възвръща цялото си величие.
Тъй като в действителност живото същество не може да се наслаждава на материалните ресурси, опитът му да господства над материалната природа винаги завършва с провал. Вследствие на разочарованието от напразните опити у него се поражда желанието да стане по-могъщо от обикновените живи същества и то започва да се стреми да се слее с битието на върховния наслаждаващ се. По този начин живото същество гради планове за още по-голямо наслаждение.
Човек постига истинска независимост само тогава, когато изцяло се е отдал на преданото служене. Неинтелигентните хора не могат да разберат позицията на вечния слуга на Бога. Те се смущават, когато чуят думата „слуга“, и не могат да разберат, че служенето за Бога няма нищо общо със служенето в материалния свят. Да бъдеш слуга на Бога, е най-великата позиция. Човек, който разбере това и възвърне истинската си природа на вечен слуга на Бога, става напълно независим. Живото същество загубва своята независимост заради контакта си с материята. В духовния свят то е напълно независимо и затова е невъзможно да стане подвластно на трите гуи на материалната природа. Преданият постига тази позиция и изоставя стремежа си към материално наслаждение, защото осъзнава неговата порочност.
Разликата между предания и имперсоналиста се състои в това, че имперсоналистът се опитва да стане едно с Върховния, за да може безпрепятствено да се наслаждава на живота, докато преданият напълно изоставя тази склонност към наслаждение и се отдава на трансцендентално любовно служене за Бога. Това е естествената позиция на живото същество и в нея то възвръща величието си. Тогава то става ӣшвара, напълно независимо. Истинският ӣшвара (ӣшвара парама), т.е. върховният ӣшвара, върховният независим, е Ка. Живото същество е ӣшвара само когато служи на Бога. С други думи, истинската независимост е следствие от трансценденталното удоволствие, с което е свързано любовното служене за Бога.