ТЕКСТ 44
тасмд им св практи
даивӣ сад-асад-тмикм
дурвибхв парбхвя
сварӯпеватихате
тасмт – така; имм – тази; свм – собствена; практим – материална енергия; даивӣм – божествена; сат-асат-тмикм – състояща се от причина и следствие; дурвибхвм – трудна за разбиране; парбхвя – след като преодолее; сва-рӯпеа – в състоянието на себепознание; аватихате – той остава.
След като по такъв начин превъзмогне непреодолимата м, която е невероятно трудно да бъде разбрана, защото се представя едновременно и като причина, и като следствие на материалния космос, йогӣ постига себепознание.
В Бхагавад-гӣт се казва, че могъщото влияние на м, която покрива знанието на живото същество, е непреодолимо. Но този, който се отдаде на Ка, Върховната Божествена Личност, може да превъзмогне това на пръв поглед непреодолимо влияние. Тук също е казано, че даивӣ практи, външната енергия на Върховния Бог, е дурвибхв – тя много трудно може да се разбере и преодолее. Но човек трябва да победи непреодолимата м и това е възможно, когато Богът прояви милостта си и се разкрие пред отдалата се душа. Освен това в тази строфа е казано сварӯпеватихате. Сварӯпа означава човек да разбере, че не е Върховната Душа, а неотделима частица от нея. Това се нарича себепознание. Когато живото същество се мисли за равно на Върховната Душа и за всепроникващо, то няма нищо общо със сварӯпа, т.е. не е осъзнало истинската си позиция. Истинската позиция на душата е, че тя е частица от Бога. Тази строфа говори за необходимостта човек да осъзнае веднъж завинаги истинската си природа. В Бхагавад-гӣт това осъзнаване е наречено осъзнаване на Брахман.
След като осъзнае Брахман, човек може да извършва дейностите, присъщи на Брахман. Докато не е осъзнал духовната си природа, той ще трябва да извършва дейности, основани на илюзорното отъждествяване с тялото. Но когато човек осъзнае истинската си природа, той започва да действа на равнището на Брахман. Философите мвдӣ казват, че когато осъзнае Брахман, душата спира да извършва всякакви дейности, но всъщност това не е вярно. Щом душата е толкова активна дори в неестественото за нея състояние под покритието на материята, може ли човек да отрича дейностите ѝ, когато тя се освободи? Това можем да илюстрираме със следния пример. Ако човек е много активен, когато е болен, нима може да се очаква, че щом оздравее, ще престане да действа? Заключението, което се налага от само себе си, е че когато живото същество оздравее, то продължава да действа, но дейностите му се пречистват. Може да се каже, че дейностите на равнището на Брахман са различни от дейностите в обусловеното съществуване, но това ни най-малко не означава, че те спират. В Бхагавад-гӣт (18.54) се казва, че щом осъзнае, че е Брахман, живото същество започва да извършва предано служене. Мад-бхакти лабхате пар – този, който е осъзнал Брахман, може да пристъпи към предано служене. Следователно преданото служене на Бога е дейност, присъща на равнището на осъзнаване на Брахман.
Тези, които се занимават с предано служене, не са подвластни на влиянието на м. Тяхната позиция е съвършена. Дългът на живото същество като неотделима частица от цялото е да служи на цялото с любов и преданост. Това е най-висшето съвършенство на живота.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесет и осма глава от Трета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Наставленията на Капила за практиката на преданото служене“.