ТЕКСТ 44

В Бхагавад-гӣт се казва, че могъщото влияние на м, която покрива знанието на живото същество, е непреодолимо. Но този, който се отдаде на Ка, Върховната Божествена Личност, може да превъзмогне това на пръв поглед непреодолимо влияние. Тук също е казано, че даивӣ практи, външната енергия на Върховния Бог, е дурвибхв – тя много трудно може да се разбере и преодолее. Но човек трябва да победи непреодолимата м и това е възможно, когато Богът прояви милостта си и се разкрие пред отдалата се душа. Освен това в тази строфа е казано сварӯпеватихате. Сварӯпа означава човек да разбере, че не е Върховната Душа, а неотделима частица от нея. Това се нарича себепознание. Когато живото същество се мисли за равно на Върховната Душа и за всепроникващо, то няма нищо общо със сварӯпа, т.е. не е осъзнало истинската си позиция. Истинската позиция на душата е, че тя е частица от Бога. Тази строфа говори за необходимостта човек да осъзнае веднъж завинаги истинската си природа. В Бхагавад-гӣт това осъзнаване е наречено осъзнаване на Брахман.

След като осъзнае Брахман, човек може да извършва дейностите, присъщи на Брахман. Докато не е осъзнал духовната си природа, той ще трябва да извършва дейности, основани на илюзорното отъждествяване с тялото. Но когато човек осъзнае истинската си природа, той започва да действа на равнището на Брахман. Философите мвдӣ казват, че когато осъзнае Брахман, душата спира да извършва всякакви дейности, но всъщност това не е вярно. Щом душата е толкова активна дори в неестественото за нея състояние под покритието на материята, може ли човек да отрича дейностите ѝ, когато тя се освободи? Това можем да илюстрираме със следния пример. Ако човек е много активен, когато е болен, нима може да се очаква, че щом оздравее, ще престане да действа? Заключението, което се налага от само себе си, е че когато живото същество оздравее, то продължава да действа, но дейностите му се пречистват. Може да се каже, че дейностите на равнището на Брахман са различни от дейностите в обусловеното съществуване, но това ни най-малко не означава, че те спират. В Бхагавад-гӣт (18.54) се казва, че щом осъзнае, че е Брахман, живото същество започва да извършва предано служене. Мад-бхакти лабхате пар – този, който е осъзнал Брахман, може да пристъпи към предано служене. Следователно преданото служене на Бога е дейност, присъща на равнището на осъзнаване на Брахман.

Тези, които се занимават с предано служене, не са подвластни на влиянието на м. Тяхната позиция е съвършена. Дългът на живото същество като неотделима частица от цялото е да служи на цялото с любов и преданост. Това е най-висшето съвършенство на живота.