ТЕКСТ 43

Трябва да разберем, че различните тела имат различни обозначения. Практи е взаимодействие на трите гуи на материалната природа и в зависимост от влиянието на тези гуи едно живо същество получава малко тяло, а друго – голямо. Например ако запалим голям къс дърво, огънят също ще бъде голям, а огънят, с който гори клечицата, ще бъде съвсем малък. Всъщност качеството на огъня навсякъде е едно и също, но материалната природа действа така, че в зависимост от горивния материал огънят изглежда голям или малък. По същия начин душата, която се намира в тялото на вселената, се различава от душата в малкото тяло, въпреки че природата и на двете е една и съща.

Малките индивидуални души са като искри от голямата душа. Най-голямата душа е Свръхдушата. В количествено отношение тя се различава от индивидуалната душа. Във ведическите произведения е казано, че Свръхдушата удовлетворява всички потребности на малката душа (нитьо нитнм). Човек, който разбира тази разлика между Свръхдушата и индивидуалната душа, престава да скърби и намира покой. Когато малката душа си мисли, че е равна по размери на голямата душа, тя се намира под влиянието на м, защото тези представи не съответстват на истинското ѝ положение. Никакви философски разсъждения не могат да направят индивидуалната душа равна на Свръхдушата.

Във Варха Пура величието и нищожността на различните души са изразени с понятието свша-вибхиннша. Душата свша е Върховната Божествена Личност, а душите вибхиннша винаги си остават малки частици от Върховната Душа, както се потвърждава в Бхагавад-гӣт (мамаившо джӣва-локе джӣва-бхӯта сантана). Малките живи същества вечно си остават частици и затова в количествено отношение никога не могат да станат като Свръхдушата.