ТЕКСТОВЕ 1 – 2
девахӯтир увча
лакаа махад-дӣн
практе пуруася ча
сварӯпа лакяте 'мӣ
йена тат-прамртхикам
ятх скхйеу катхита
ян-мӯла тат прачакате
бхакти йогася ме мрга
брӯхи вистараша прабхо
девахӯти увча – Девахӯти каза; лакаам – признаци; махат-дӣнм – на махат-таттва и пр.; практе – на материалната природа; пуруася – на духа; ча – и; сварӯпам – природата; лакяте – е описана; амӣм – на онези; йена – чрез които; тат-прама-артхикам – истинската им природа; ятх – както; скхйеу – във философията скхя; катхитам – е обяснено; ят – на което; мӯлам – основата; тат – това; прачакате – те наричат; бхакти йогася – на преданото служене; ме – на мен; мргам – пътя; брӯхи – моля те, обясни; вистараша – подробно; прабхо – скъпи Господи Капила.
Девахӯти каза: О, Господи, Ти вече обясни признаците на съвкупната материална природа и отличителните черти на духа по научен начин, от гледна точка на философската система скхя. Сега искам да те помоля да опишеш пътя на преданото служене, който е смисълът на всички философски системи.
В двайсет и девета глава се говори за величието на преданото служене и за това, как времето влияе върху обусловената душа. Влиянието на времето е описано така подробно, за да бъде подтикната обусловената душа да се откаже от материалните си дейности, които не са нищо повече от празна загуба на време. В предишната глава бе представено аналитично описание на материалната природа, на духа и Върховния Бог, или Свръхдушата, а в тази глава са изложени принципите на бхакти йога, или преданото служене – дейностите, които живото същество извършва в рамките на вечните си взаимоотношения с Божествената Личност.
Бхакти йога, преданото служене, е основният принцип на всички философски системи. Философия, която не извежда човека до преданото служене за Бога, е плод на празни разсъждения. Естествено, ако е лишена от философска основа, бхакти йога си остава повече или по-малко сантименталност. Има две категории хора. Едните смятат себе си за интелектуалци и се занимават изключително с философски разсъждения или медитация, а другите се доверяват на емоциите си и възгледите им нямат ясна философска основа. Нито едните, нито другите могат да постигнат висшата цел на живота. Но даже и ако успеят, за това ще са им необходими много, много години. Ето защо ведическата литература говори за съществуването на три компонента: Върховния Бог, живото същество и вечните им взаимоотношения, а крайната цел на живота е в това, като следва принципите на бхакти, или преданото служене, човек да развие любов и преданост към Върховния Бог и, като негов вечен слуга, накрая да постигне планетата му.
Философията скхя представлява аналитично описание на битието. За да разбере същността на всяко едно нещо, човек трябва да изследва неговата природа и свойства. Това се нарича процес на придобиване на знание. Но придобиването на знание не трябва да бъде самоцел, а средство за постигане на крайната цел на живота, бхакти йога, до която се свежда смисълът на процеса на познанието. Ако елиминираме бхакти йога и се занимаваме изключително с аналитично изучаване на природата на нещата, резултатът ще бъде практически никакъв. В Бхгаватам тези занимания са сравнени с лющене на празни оризови шушулки. Няма смисъл да лющим празните шушулки, в които вече няма зърно. Чрез научния анализ на материалната природа, на живото същество и на Свръхдушата човек трябва да разбере основополагащия принцип – преданото служене за Бога.