ТЕКСТ 28
джӣв шрех хй аджӣвн
тата пра-бхта шубхе
тата са-читт праварс
таташ чендрия-вттая
джӣв – живите същества; шрех – по-висши; хи – наистина; аджӣвнм – отколкото неодушевените предмети; тата – от тях; пра-бхта – същества, проявяващи признаци на живот; шубхе – о, благословена майко; тата – от тях; са-читт – същества с развито съзнание; правар – по-добре; тата – от тях; ча – и; индрия-вттая – онези, които притежават сетивно възприятие.
О, благословена майко, живите същества са по-висши от неодушевените предмети, а сред живите същества онези, които проявяват признаци на живот, са по-висши от тези, които не проявяват. Още по-висши са животните, които притежават съзнание, а над тях пък стоят съществата, у които се е развило сетивното възприятие.
В предишната строфа бе обяснено, че трябва да почитаме живите същества, като им даваме подаяния и се отнасяме дружелюбно към тях, а в тази и в следващите строфи се описват различните категории живи същества, за да знае преданият с кого да се държи приятелски и на кого да дава подаяния. Например тигърът е живо същество, частица от Върховната Божествена Личност, и Върховната Личност живее в сърцето му в качеството си на Свръхдуша. Но означава ли това, че трябва да се държим приятелски с тигъра? Разбира се, че не. Отношението ни към него трябва да е по-различно – трябва да му даваме милостта си под формата на прасд. Отшелниците, които живеят в джунглите, не завързват приятелство с тигрите, но винаги им дават прасд – храна, предложена на Бога. Тигрите идват, вземат храната и си отиват, както прави всяко обикновено куче. Във ведическото общество никой не позволява на кучето да влиза в къщата. Котките и кучетата са нечисти животни, затова никой почтен човек не би ги пуснал да прекрачат прага му. Те са научени да стоят отвън и никога да не влизат в домовете. Милостивият семеен винаги оставя прасд за котките и кучетата, те го изяждат отвън и после си отиват. Трябва да проявяваме съчувствие към низшите живи същества, което обаче не означава, че трябва да се държим с тях по същия начин, както с хората. Ние трябва да ги считаме за равни на себе си, но да се отнасяме с тях по по-различен начин, отколкото с хората. Как да правим разграничение между отделните форми на живот, се обяснява в следващите шест строфи.
Първото разграничение, което се прави, е между мъртвата, инертна материя и живите организми. Понякога живите същества се въплъщават дори в камъни. Известно е, че някои хълмове и планини растат. Това се дължи на факта, че в камъка присъства душа. Проявление на живот от по-висш порядък е наличието на съзнание, а още по-висшите форми на живот притежават сетивно възприятие. В Мока дхарма, една от книгите на Махбхрата, се казва, че дърветата притежават сетивно възприятие – те имат зрение и могат да различават миризми. Че дърветата могат да виждат, знаем от собствен опит. Понякога голямото дърво променя посоката на растежа си, за да заобиколи някое препятствие. Това означава, че дървото може да вижда, а според Махбхрата то е в състояние и да усеща мирис. Тези факти свидетелстват за наличието на сетивно възприятие у дърветата.