ТЕКСТ 32
артха-гт сашая-ччхетт
тата шрен сва-карма-кт
мукта-сагас тато бхӯн
адогдх дхармам тмана
артха-гт – отколкото този, който познава целта на Ведите; сашая – съмнения; чхетт – този, който разсича; тата – от него; шрен – по-висш; сва-карма – предписаните му задължения; кт – този, който изпълнява; мукта-сага – прекратил общуването с материалното; тата – от него; бхӯн – по-висш; адогдх – неизпълняващ; дхармам – предано служене; тмана – за самия себе си.
По-висш от брхмаа, който познава целта на Ведите, е онзи, който може да разсее всички съмнения, а по-велик и от него е човекът, който стриктно следва браминските принципи. Още по-издигнат е този, който се е освободил от материалното замърсяване, а по-велик и от него е чистият предан, който извършва предано служене, без да очаква никакво възнаграждение.
Артха-гя брхмаа е този, който задълбочено е изучил природата на Абсолютната Истина и знае, че Абсолютната Истина може да бъде осъзната в три различни аспекта: Брахман, Парамтм и Бхагавн. Ала още по-високо стои човекът, който не само притежава това знание, но и може да разсее всички съмнения на хората, които питат за Абсолютната Истина. Сред учените брхмаи ваиави, които са в състояние да дават изчерпателни философски обяснения и да разсейват всички съмнения на хората, има такива, които не следват ваиавските принципи. Те се отнасят към низшата категория брхмаи ваиави. По-висши от тях са ония, които могат да разсейват всички съмнения, но в същото време притежават и брамински качества. Този, който знае целта на ведическите предписания, който може да прилага на практика принципите на Ведите и с примера си учи своите ученици, се нарича чря. Характерното за един чря е, че той се занимава с предано служене, без да има и най-малкото желание да постигне по-високо жизнено положение.
Най-велик и съвършен брхмаа е този, който е ваиава. Оня ваиава, който познава науката за Абсолютната Истина, но не може да проповядва това знание на другите, е на най-ниската степен в преданото служене. Оня, който не само знае принципите на науката за Бога, но и може да проповядва, е ваиава от втора класа. А онзи, който не само проповядва, но и вижда как всичко съществуващо се намира в Абсолютната Истина и Абсолютната Истина се намира във всичко, е ваиава от най-висша класа. Тук се казва, че този, който е ваиава, вече е брхмаа. Всъщност, ставайки ваиава, човек постига най-висшето равнище на браминското съвършенство.