ТЕКСТ 33
тасмн майи арпитшеа-
криртхтм нирантара
майи арпиттмана пусо
майи санняста-кармаа
на пашми пара бхӯтам
акарту сама-даршант
тасмт – от него; майи – на мен; арпита – предложени; ашеа – всички; кри – действия; артха – богатство; тм – живот, душа; нирантара – непрекъснато; майи – на мен; арпита – предложени; тмана – чийто ум; пуса – отколкото онзи; майи – на мен; санняста – посветил; кармаа – чиито дейности; на – не; пашми – Аз виждам; парам – по-велико; бхӯтам – живо същество; акарту – без чувство за собственост; сама – също; даршант – чието зрение.
Затова Аз считам, че няма по-велика личност от оня, който не отделя своите интереси от моите и затова посвещава единствено на мен всичките си дейности, целия си живот – с две думи, всичко, което притежава, – без нито за миг да прекъсва служенето си за мен.
Думата сама-даршант, която е употребена в тази строфа, означава, че преданият няма никакви користни интереси. Неговите интереси напълно съвпадат с интересите на Върховната Божествена Личност. Бог Чайтаня, който приел ролята на предан, проповядвал същата философия. Той учел, че Ка е Богът, Върховната Божествена Личност, която човек трябва да обожава, и че интересите на чистите предани са неотделими от интересите на самия Бог.
Понякога от невежество философите мвдӣ твърдят, че думата сама-даршант означава, че преданият трябва да вижда себе си като тъждествен на Върховния Бог. Но това е глупост. Ако човек си мисли, че е равен на Бога, как ще може да му служи? Служенето винаги предполага наличие на господар. За да има служене, трябва да са налице три неща: господар, слуга и самата дейност на служенето. Тук ясно е казано, че човек, който е посветил целия си живот, всичките си дейности, ума и душата си на това да достави удоволствие на Върховния Бог, е най-великият от всички хора.
Думата акарту означава „без собственически инстинкт“. Всеки иска да бъде единственият господар на дейностите си, за да може да се наслаждава на резултатите им. Но преданият няма такива желания. Той постъпва така, както иска Божествената Личност. Преданият е напълно лишен от лични мотиви. Когато Бог Чайтаня проповядвал Ка съзнание, Той правел това не за да го наричат хората Ка, Върховната Божествена Личност. Напротив, Той проповядвал, че Върховната Божествена Личност е Ка и затова единствено Ка трябва да е обект на нашето обожание. Тъй като е доверен слуга на Бога, преданият нищо не върши за самия себе си. С всичките си действия той се стреми да удовлетвори Върховния Бог. Затова тук е казано: майи санняста-кармаа – преданият работи, но работи за Върховния Бог. И още: майи арпиттмана – „той посвещава ума си на мен“. Това са отличителните черти на предания, който съгласно тази строфа е най-великото създание сред всички човешки същества.