ТЕКСТ 42
сраванти сарито бхӣт
нотсарпатй удадхир ята
агнир индхе са-гирибхир
бхӯр на маджджати яд-бхат
сраванти – текат; сарита – реки; бхӣт – уплашени; на – не; утсарпати – излиза от бреговете си; уда-дхи – океанът; ята – заради когото; агни – огън; индхе – гори; са-гирибхи – с планините си; бхӯ – Земята; на – не; маджджати – потъва; ят – пред когото; бхат – от страх.
От страх пред Върховната Божествена Личност текат реките, а океаните не излизат от бреговете си. Единствено от страх пред Бога огънят гори, а Земята с планините си не потъва във водите на вселената.
От ведическите писания научаваме, че вселената до половината е пълна с вода и в тази вода лежи Гарбходака-шйӣ Виу. От корема му израства лотосов цвят, в чието стъбло се намират всички планети. Учените-материалисти обясняват движението на планетите в космоса със закона за гравитацията и други подобни закони, но създателят на всички закони е Върховната Божествена Личност. Щом съществуват закони, трябва да има и законодател. Учените успешно откриват законите на природата, но не са в състояние да открият създателя им. От Шрӣмад Бхгаватам и Бхагавад-гӣт можем да научим кой е законодателят на вселената: Върховната Божествена Личност.
Тук се казва, че планетите не потъват във водите на вселената. Подчинявайки се на волята на Върховния Бог, т.е. поддържани от енергията му, те се носят из космоса и не падат във водата, която е запълнила половината вселена. Планетите с всичките си планини, морета, океани, градове, дворци и други сгради са изключително тежки, но въпреки това се носят из космоса. От тази строфа става ясно, че на всички планети, които плуват в пространството, има океани и планини подобни на тези, които съществуват на нашата планета.