ТЕКСТ 9
виан абхисандхя
яша аишварям ева в
арчдв арчайед йо м
птхаг-бхва са рджаса
виан – сетивни обекти; абхисандхя – стремейки се към; яша – слава; аишварям – богатство; ева – наистина; в – или; арч-дау – в обожанието на мӯртите и т.н.; арчайет – може да обожава; я – този, който; мм – мен; птхак-бхва – индивидуалист; са – той; рджаса – в гуата на страстта.
Когато мӯртите в храма се обожават от индивидуалист, който очаква да получи в замяна за служенето си материално наслаждение, слава и богатство, този вид преданост е в гуата на страстта.
Трябва добре да разберем смисъла на думата „индивидуалист“. Тя е превод на санскритските думи бхинна-дк и птхаг-бхва. Индивидуалист е този, който отделя своите интереси от интересите на Върховния Бог. Преданите, които са под влиянието на гуите на страстта и невежеството, мислят, че основна грижа на Бога е да изпълнява желанията и молбите им. Стремежът на този вид предани е да получат от Бога колкото се може повече за собственото си сетивно наслаждение. Това е настроението на индивидуалиста. Чистата преданост, обяснена в предишната глава, означава, че умът на предания се намира в пълна хармония с ума на Върховния Бог. Преданият няма никакви други желания, освен да изпълнява желанията на Върховния. В това се заключава единството между него и Бога. Когато интересите или стремежите на предания се различават от тези на Върховния Бог, неговото настроение е настроение на индивидуалист. Ако такъв „предан“ желае материално наслаждение, което е вън от служенето за Върховния Бог, или иска чрез милостта на Бога да стане богат и известен, той е в гуата на страстта.
Мвдӣте обаче тълкуват по друг начин смисъла на думата „индивидуалист“. Те казват, че докато обожава Бога, човек не бива да мисли, че е различен от него. Това е друга форма на преданост, замърсена от гуите на материалната природа. Концепцията, че живите същества не се различават от Върховния, е в гуата на невежеството. Истинското единство е единството на интересите. Чистият предан няма друг интерес освен желанието да действа в името на Върховния Бог. Докато в действията на човека се запазва макар и най-слаб нюанс на користни мотиви, предаността му е примесена с трите гуи на природата.