ТЕКСТ 15
сте 'ваматьопаняста
гха-пла ивхаран
мавй апрадӣптгнир
алпхро 'лпа-чеита
сте – той остава; авамат – пренебрежително; упанястам – каквото е оставено; гха-пла – куче; ива – като; харан – ядейки; мавӣ – болен; апрадӣпта-агни – лошо храносмилане; алпа – малко; хра – ядейки; алпа – малко; чеита – неговата дейност.
Така той живее вкъщи като домашно куче и яде онова, което му подхвърлят. И тъй като страда от лошо храносмилане, от липса на апетит и какви ли не други болести, той яде съвсем по малко и се превръща в немощен старец, който не може повече да работи.
На прага на смъртта човек се превръща в немощен и недъгав болник и когато роднините му започнат да го пренебрегват, той страда неизразимо силно и животът му става по-жалък и от кучешки. Затова във Ведите е казано, че преди да се озове в това жалко положение, човек трябва да напусне дома си и да умре далеч от семейство и близки. Когато мъжът напусне своя дом и умре далеч от домашните си, тази смърт е достойна. Но привързаният семеен иска след смъртта му роднините да носят тялото му в голяма траурна процесия и въпреки че самият той няма да види това шествие, настоява за него. Това го кара да се чувства щастлив, макар че не знае къде ще отиде след смъртта си и какъв ще е следващият му живот.