ТЕКСТ 18

В Бхагавад-гӣт се казва, че по време на смъртта човек мисли за това, което е занимавало съзнанието му през целия му живот. Ако през целия си живот той е мислил единствено как да осигури благополучие на семейството си, последните му мисли също ще бъдат свързани със семейните дела. Обикновеният човек мисли подобна равносметка за напълно естествена. Той не знае каква е целта на човешкото съществуване и през целия си кратък живот не прави нищо друго освен да работи за семейството си. Накрая никой от близките му не е доволен от това, което е направил за тях, за да им осигури охолен живот. Всички смятат, че им е оставил твърде малко. Заради дълбоката си привързаност към семейството човек забравя, че основният му дълг е да покори сетивата си и да одухотвори своето съзнание. Понякога умиращият поверява семейните дела на сина си или на някой друг роднина с думите: „Аз си отивам. Моля те, грижи се за семейството“. Той всъщност не знае къде отива, но дори на смъртния си одър продължава да се безпокои за благополучието на семейството. Понякога дори моли лекаря да продължи живота му с още няколко години, за да може да доведе докрай плана, който е замислил и който ще му донесе богатство и благополучие. Това са материалните болести, от които страда обусловеното същество. То напълно забравя, че истинското му задължение е да постигне Ка съзнание, и е загрижено единствено за реализацията на плановете, които ще осигурят благополучие на семейството му, макар че тези семейства се сменят едно след друго.