No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 19

яма-дӯтау тад прптау
бхӣмау сарабхасекаау
са дв траста-хдая
шакн-мӯтра вимучати

яма-дӯтау – двама пратеници на Ямарджа; тад – в това време; прптау – пристигнали; бхӣмау – ужасни; са-рабхаса – гневни; ӣкаау – очите им; са – той; дв – виждайки; траста – уплашен; хдая – сърцето му; шакт – изпражнения; мӯтрам – урина; вимучати – той изхвърля.

В мига на смъртта той вижда пратениците на бога на смъртта, които се приближават към него с очи, пълни с ярост и настървение, и от ужас изпуска изпражнения и урина.

Когато напуснат сегашното си тяло, живите същества продължават в две посоки. Едните от тях заминават при съдника на грешниците, Ямарджа, а другите отиват на по-висшите планети, като някои от тях могат да стигнат чак до Вайкуха. Тук Бог Капила описва как пратениците на Ямарджа, наречени Ямадӯти, постъпват с хората, които в стремежа си да удовлетворят своите сетива цял живот са се занимавали с дейности за благополучието на семейството си. Когато настъпи смъртта, Ямадӯтите вземат под стража онези, които са се отдавали на сетивно наслаждение, и ги отвеждат на планетата на Ямарджа. Следващите строфи разказват какво става с тези души там.

« Previous Next »