ТЕКСТ 6
тма-дж-сутгра-
пашу-дравиа-бандхуу
нирӯха-мӯла-хдая
тмна баху маняте
тма – тяло; дж – съпруга; сута – деца; агра – дом; пашу – животни; дравиа – богатство; бандхуу – приятели; нирӯха-мӯла – дълбоко вкоренено; хдая – в сърцето; тмнам – себе си; баху – съвършен; маняте – той смята.
Това, че живото същество винаги е доволно от условията, сред които живее, се дължи на дълбоко вкоренената му привързаност към тялото, съпругата, дома, децата, домашните животни, богатството и приятелите. В тяхното обкръжение обусловената душа си мисли, че е постигнала самото съвършенство.
Прословутото „съвършенство“ на човешкия живот е чиста измислица. Каквито и дарби да притежава един материалист, те нямат никаква стойност, защото така или иначе той продължава да се рее на равнището на ума и това отново и отново го обрича на тленно съществуване в материалния свят. Човек, който действа на равнището на ума, не може да се издигне до духовното. Всеки път той неизбежно ще се връща отново към материалното съществуване. В обкръжението на т.нар. общество, обвързана с връзките на приятелството и любовта, обусловената душа изглежда напълно удовлетворена.