ТЕКСТ 13
яс тв атра баддха ива кармабхир вттм
бхӯтендришаямайӣм аваламбя мм
сте вишуддхам авикрам акхаа-бодхам
тапямна-хдайе 'васита намми
я – която; ту – също; атра – тук; баддха – обвързана; ива – като че ли; кармабхи – от дейности; вта – покрита; тм – чистата душа; бхӯта – грубите елементи; индрия – сетивата; шая – умът; майӣм – състояща се от; аваламбя – паднала; мм – в м; сте – остава; вишуддхам – напълно чист; авикрам – неизменен; акхаа-бодхам – притежаващ безкрайно знание; тапямна – разкаяла се; хдайе – в сърцето; аваситам – живеейки; намми – отдавам най-смирените си почитания.
Аз, чистата душа, попаднала в примката на собствените си дейности, сега лежа в майчината утроба по разпоредба на м. С дълбока почит се скланям пред Бога, който също е тук, редом до мен, ала винаги остава неосквернен и неизменен. Той е безкраен, но може да бъде видян в сърцето на разкаялия се. На него отдавам смирените си почитания.
В предишната строфа джӣвата, индивидуалната душа, се молеше с думите „Приемам подслон при Върховния Бог“. Това означава, че по природа тя е покорен слуга на Върховната Душа, на Божествената Личност. Във всяко тяло се намират едновременно и Върховната Душа, и индивидуалната душа, джӣвата, както утвърждават Упаниадите. Те пребивават в тялото заедно, като двама приятели, но единият страда, а другият е отвъд страданието.
В тази строфа се казва: вишуддхам авикрам акхаа-бодхам – Свръхдушата е недосегаема за замърсяванията. Живото същество е замърсено и страда, защото има материално тяло, но това не означава, че Богът, който е редом до него, също има материално тяло. Богът е авикрам, неизменен. Той винаги остава един и същ, Върховен. Ала поради замърсяванията в сърцето си философите мвдӣ не могат да разберат, че Върховната Душа, Свръхдушата, се различава от индивидуалната душа. В тази строфа е казано: тапямна-хдайе 'васитам – Богът се намира в сърцето на всяко живо същество, но само разкаялата се душа може да усети присъствието му. Индивидуалната душа се разкайва за това, че забравяйки естественото си положение, е поискала да стане равна на Върховната Душа или с всички сили се е опитвала да постигне господство над материалната природа. Усилията ѝ са завършили с крах и сега тя съжалява за стореното. В това състояние тя започва да осъзнава Свръхдушата и взаимоотношенията си с нея. Както се потвърждава и в Бхагавад-гӣт, след много, много животи обусловената душа осъзнава, че Всудева е велик и че именно Той е Богът и господарят. А тя е негов слуга и затова му се отдава. Тогава индивидуалната душа става махтм, велика душа. Ето защо живото същество, което има щастието да стигне до това прозрение още в майчината си утроба, със сигурност ще се освободи от материалния плен.