ТЕКСТ 19

Еволюционният процес, през който живото същество преминава, като получава различни видове материални тела, може да се сравни с разцъфването на цветето. По време на растежа си цветето минава през различни стадии – най-напред се образува пъпка, после тя се разпуква и накрая напълно разцъфва, показвайки цялата си красота и благоухание. По същия начин съществуват осем милиона и четиристотин хиляди биологични вида и в хода на еволюцията живото същество постепенно се издига в определена последователност от по-низшите форми на живот до по-висшите. Човешката форма на живот е най-висша, защото в нея живото същество притежава съзнание, с което може да се освободи от плена на раждането и смъртта. Ако има това щастие, още в майчината си утроба детето съзнава своите преимущества и висшето си предназначение, по които се отличава от другите живи същества. Животните имат по-низши тела и затова съзнават само щастието и страданието, непосредствено свързани с тялото им. Те не могат да мислят за нищо друго, освен за удовлетворяването на потребностите на тялото – хранене, сън, размножаване и самозащита. Но по милостта на Бога в човешката форма живото същество притежава достатъчно развито съзнание, за да може да оцени изключителността на положението си и да осъзнае своето аз и Върховния Бог.

Думата дама-шарӣрӣ означава, че притежаваме тяло, което ни дава възможност да контролираме сетивата и ума си. Причина за всичките ни проблеми в материалния свят е неумението ни да обуздаваме ума и сетивата си. Човек трябва да бъде благодарен на Върховния Бог, че му е предоставил тази ценна форма на съществуване, и трябва да я използва по правилен начин. Разликата между животното и човека е тази, че животното не може да се владее и не познава чувството за благоприличие, докато човекът се съобразява с определени норми и може да контролира действията си. Ако не използва присъщата си способност за самоконтрол, той не е по-различен от животното. Като контролира сетивата си чрез правилата на йога, човек може да разбере истинската природа на аза, на Свръхдушата, на окръжаващия свят, както и тяхната взаимовръзка – за този, който е овладял сетивата си, няма нищо невъзможно. Иначе човекът няма да се различава особено много от животните.

Тук се говори за истинското себепознание, което се постига чрез контрол над сетивата. Човек трябва да положи всички усилия, за да разбере Върховната Божествена Личност и собствената си същност. Да се мислиш за равен на Върховния, не е себепознание. Тук ясно е казано, че Върховният Бог е анди, или пура, и няма причина, която да го поражда. Живото същество произлиза от Върховния Бог като негова неотделима частица. Брахма сахит потвърждава: андир дир говинда – Говинда, Върховната Личност, няма причина. Той е нероден. Но живото същество е родено от него. Бхагавад-гӣт утвърждава: мамаивша – и живото същество, и Върховният Бог са неродени, но висшият източник, който е причина за съществуването на частицата, на живото същество, е Върховната Божествена Личност. Затова в Брахма сахит се казва, че всичко произлиза от Върховната Божествена Личност (сарва-краа-краам). Това се потвърждава и във Веднта сӯтра: джанмдй ася ята – Абсолютната Истина е изначалният източник, от който всичко води началото си. В Бхагавад-гӣт Ка казва: аха сарвася прабхава – „Аз съм източникът, от който се ражда всичко, в това число Брахм, Шива и живите същества“. Себепознание означава да се разбере тази истина. Човек трябва да осъзнае, че е подчинен на Върховния Бог, и да не се заблуждава, че е напълно независим. Ако притежаваше пълна независимост, как би се озовал в плен на обусловеното съществуване?