ТЕКСТ 20
со 'ха васанн апи вибхо баху-дукха-вса
гарбхн на нирджигамие бахир андха-кӯпе
ятропатам упасарпати дева-м
митх матир яд-ану састи-чакрам етат
са ахам – аз самият; васан – живеейки; апи – въпреки; вибхо – о, Господи; баху-дукха – с много страдания; всам – в условия; гарбхт – от утробата; на – не; нирджигамие – искам да изляза; бахи – отвън; андха-кӯпе – в слепия кладенец; ятра – където; упатам – човек, който попадне там; упасарпати – тя пленява; дева-м – външната енергия на Бога; митх – лъжливо; мати – отъждествяване; ят – което; ану – в съответствие с; састи – на вечното раждане и смърт; чакрам – кръговрат; етат – този.
Затова, о, Господи, въпреки че живея в ужасни условия, не искам да напускам майчината утроба и да падам отново в слепия кладенец на материалния живот. Знам, че твоята външна енергия, наречена дева-м, веднага пленява новороденото и то започва да се отъждествява с илюзорното тяло, като се обрича по този начин на вечния кръговрат на раждането и смъртта.
Докато е в утробата на майка си, детето е в отчайващо тежко положение, което обаче има едно преимущество – то дава възможност живото същество да пробуди чистото си съзнание и като си спомни за връзката си с Върховния Бог, да се моли за освобождение. Но в мига, щом детето се роди от утробата, м, могъщата заблуждаваща енергия, го пленява и в нейната власт то започва да смята тялото си за истинската си същност. М означава „илюзия“, „нещо, което не е“. В материалния свят всяко същество се отъждествява с тялото си. Измамното егоистично съзнание, което кара живото същество да си мисли, че е тялото, възниква веднага щом то напусне утробата. Майката и останалите роднини с нетърпение очакват появата му и когато то се роди, започват да го хранят и да го обграждат с внимание и грижи. Много скоро живото същество забравя истинската си позиция и става роб на телесните връзки. Цялото материално съществуване се гради върху телесната концепция за живота. Истинско знание означава човек да разбира, че не е тялото, а е душа, която е вечна и неотделима частица от Върховния Бог. Истинското знание задължително предполага отреченост, т.е. състоянието, в което човек не отъждествява истинската си същност с тялото.
Под влиянието на м, външната енергия на Бога, веднага щом се роди, живото същество забравя всичко. Затова в молитвата си детето казва, че предпочита да остане в утробата, вместо да се роди в този свят. По същата тази причина Шукадева Госвмӣ останал в утробата на майка си цели шестнайсет години. Той не искал да попадне в капана на измамното отъждествяване с тялото. След като придобил в майчината си утроба духовно знание, в края на шестнайсетата си година той се родил и веднага напуснал дома си, за да не стане роб на м. В Бхагавад-гӣт влиянието на м е наречено непреодолимо. Но непреодолимата м може да бъде победена с помощта на Ка съзнание. Това също е потвърдено в Бхагавад-гӣт (7.14): мм ева йе прападянте мм ет таранти те. Всеки, който се отдаде в лотосовите нозе на Ка, се освобождава от илюзорните представи за живота. Единствено заради влиянието на м човек забравя вечните си взаимоотношения с Ка и се отъждествява с тялото си и вторичните му продукти – съпруга, деца, общество, приятелство и любов. Така той става жертва на м и се обрича на още по-тежки страдания в материалното съществуване, в кръговрата на непрекъснатите раждания и смърти.