ТЕКСТ 21

Страданията на обусловеното живо същество започват още от деня, в който то попадне в спермата на бащата, съединила се с майчината яйцеклетка, продължават след раждането и по-късно през целия му живот. Не знаем къде е краят на тези страдания. Но едно е сигурно: те не свършват със смяната на тялото. Тялото се променя всеки миг, но това не означава, че в хода на развитието ни от плод в майчината утроба до положение на зрял човек животът ни става по-лек. Затова най-доброто нещо, което можем да направим, е да постигнем Ка съзнание. В тази строфа се казва: упасдита-виу-пда. Това означава да се постигне Ка съзнание. Този, който по милостта на Бога притежава интелигентност и развива у себе си Ка съзнание, постига целта на живота, защото като живее в Ка съзнание, се спасява от многократните раждания и смърти.

В молитвата си към Бога детето казва, че е по-добре да остане в мрака на майчината утроба и да бъде постоянно потопено в Ка съзнание, отколкото да излезе навън и отново да стане жертва на заблуждаващата енергия. Заблуждаващата енергия действа не само извън утробата. Тя действа и вътре в нея, ала когато живото същество е в Ка съзнание, ужасните условия на съществуване не оказват пагубно влияние върху него – това е цялата тайна. В Бхагавад-гӣт се казва, че интелигентността може да ни бъде приятел, но може да ни бъде и враг. Тук отново срещаме същата мисъл: сухдтманаива, интелигентност приятел. Когато интелигентността ни е погълната от служенето за Ка и сме в пълно Ка съзнание, никога няма да се отклоним от пътя на себепознанието и освобождението. Ако се освободим от всички ненужни тревоги и започнем процеса на Ка съзнание, като постоянно повтаряме Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе, ще можем да се измъкнем завинаги от кръговрата на раждането и смъртта.

Някой сигурно ще попита как е възможно детето в утробата да бъде в пълно Ка съзнание, ако не разполага с нищо от това, което е необходимо за извършването на дейности в Ка съзнание. Но обожаването на Виу, Върховната Божествена Личност, не предполага на всяка цена обожаване със специални предмети и принадлежности. Детето иска да остане в утробата на майка си и едновременно с това да се освободи от плена на м. Човек не се нуждае от никакви специални условия, за да развива Ка съзнание. Той може да бъде осъзнат за Ка навсякъде, ако винаги мисли за Ка. Мах-мантрата Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе може да се повтаря дори в майчината утроба. Човек може да я повтаря докато спи, докато работи, в утробата или извън нея. Развиването на Ка съзнание не зависи от никакви обстоятелства. И така, с молитвите си детето казва: „Нека остана в това положение, колкото и болезнено да е то. По-добре да остана тук, отколкото да изляза навън и отново да стана жертва на м“.