ТЕКСТ 29
саха дехена мнена
вардхамнена манюн
кароти виграха кмӣ
кмив антя чтмана
саха – с; дехена – тялото; мнена – с лъжлив престиж; вардхамнена – увеличавайки; манюн – заради гнева; кароти – то създава; виграхам – вражда; кмӣ – похотливият човек; кмиу – към други похотливи хора; антя – за унищожение; ча – и; тмана – на душата му.
С растежа на тялото живото същество постоянно се опитва да унищожи душата си, като разпалва лъжливия си престиж и гнева и враждува с другите хора, също като него обладани от похот.
В Бхагавад-гӣт (3.36) Арджуна пита Ка коя е причината живото същество да извършва грехове против волята си. Казва се, че тъй като е вечно, в качествено отношение живото същество е равно на Върховния Бог. Тогава защо става жертва на материята и под влиянието на материалната енергия върши толкова много греховни дейности? В отговор на този въпрос Бог Ка казва, че причината е похотта, която кара живото същество да напусне възвишената си позиция и да падне до отвратителното състояние на материално съществуване. А след това похотта се превръща в гняв. И похотта, и гневът са резултат от гуата на страстта. По-точно, продукт на гуата на страстта е похотта, а когато не бъде удовлетворена, похотта се трансформира в гняв, признак на невежеството. Покривайки душата, невежеството става причина за нейната деградация до най-ужасните условия на адското съществуване.
За да може човек да се издигне от равнището на адското съществуване до най-висшата степен на духовното себепознание, той трябва да превърне похотта си в любов към Ка. Шрӣ Нароттама дса хкура, велик чря от ваиавската сампрадя, е казал: кма ка-кармрпае – похотта ни подтиква да желаем безброй неща, с които да удовлетворяваме сетивата си, но същата тази похот може да се пречисти, така че всичките ни желания да бъдат насочени към удовлетворяването на Върховната Божествена Личност. Гневът също може да се използва по правилен начин. Той може се насочи срещу човек, който е атеист или злонамерен към Върховния Бог. Ние сме паднали в материалния свят заради похотта и гнева, но същите тези две качества могат да се използват, за да напредваме в Ка съзнание и отново да се издигнем до равнището на чистото духовно съществуване. Затова Шрӣла Рӯпа Госвмӣ ни учи следното: в материалния свят има безброй обекти за удовлетворяване на сетивата, които са ни необходими, за да поддържаме живота в тялото си, затова ние трябва да ги използваме, но трябва да правим това, без да се привързваме към тях, единствено за да удовлетворим сетивата на Ка. Това е истинската отреченост.