ТЕКСТ 41

От тази строфа става ясно, че в миналия си живот жената най-вероятно е била мъж, който заради привързаността към съпругата си сега е получил женско тяло. Бхагавад-гӣт потвърждава това – мислите на човека в мига на смъртта определят следващото му тяло. Този, който е прекалено привързан към съпругата си, в момента на смъртта ще мисли за нея и в следващия си живот ще получи женско тяло. По същия начин ако, докато умира, жената мисли за съпруга си, в следващия си живот тя получава тяло на мъж. Затова в индуските писания се отдава такова голямо значение на целомъдрието на жената и на предаността ѝ към съпруга. Благодарение на привързаността към съпруга си жената се извисява и в следващия си живот получава тяло на мъж, но привързаността на мъжа към жената води само до деградация и в следващия си живот мъжът приема женско тяло. Винаги трябва да помним думите на Бхагавад-гӣт, че грубото и финото тяло са само обвивки. Те са като връхни дрехи, покриващи живото същество. Да станеш мъж или жена, означава само да си смениш дрехата. По природа душата е междинна енергия на Върховния Бог. И тъй като е енергия, изначално тя е жена, т.е. обект на наслаждение. Живото същество, което е в мъжко тяло, има по-голям шанс да се освободи от материалния плен, отколкото живото същество в женско тяло. В тази строфа се казва, че мъжкото тяло трябва да се използва правилно, а не за развиване на привързаности към жени, защото тези привързаности водят до затъване в материалното наслаждение и до женско тяло в следващия живот. В най-честия случай жените обичат украшения, мебели, дрехи и семейно благополучие. И когато съпругът им обезпечава всичко това в достатъчни количества, те се чувстват доволни. Взаимоотношенията между мъжа и жената са много сложни, но най-важното, което трябва да запомним, е че този, който се стреми да се издигне до трансцендентално равнище и да постигне духовно себепознание, трябва да бъде много внимателен в общуването си с жените. Обаче за тези, които притежават Ка съзнание, ограниченията могат да не бъдат толкова строги, защото ако мъжът и жената изпитват привързаност не един към друг, а към Ка, те са еднакво достойни да се освободят от материалния плен и да постигнат обителта на Ка. Бхагавад-гӣт потвърждава, че всички, които се отнасят сериозно към дейностите в Ка съзнание – независимо дали са низши животни, жени или неинтелигентни хора от класата на търговците и работниците – ще се върнат вкъщи, при Бога, и ще постигнат обителта на Ка. Нито мъжът трябва да е привързан към жената, нито жената трябва да е привързана към мъжа. И двамата трябва да са привързани към служенето за Бога – тогава те ще могат да се освободят от материалния плен.