ТЕКСТ 48
самяг-даршана буддх
йога-ваиргя-юкта
м-вирачите локе
чарен няся калеварам
самяк-даршана – надарен с истинско зрение; буддх – чрез разума; йога – чрез преданото служене; ваиргя – отричайки се от материалното; юкта – укрепнал; м-вирачите – създадено от м; локе – към този свят; чарет – трябва да действа; няся – причислявайки; калеварам – тялото.
Постигнал истинско зрение за света, укрепнал в преданото служене и отхвърлил отъждествяването с материята, човек с помощта на разума си трябва да разбере, че тялото му е част от илюзорния свят. По този начин той ще постигне непривързаност към всичко материално.
Понякога хората се заблуждават и мислят, че ако общуват с тези, които се занимават с предано служене, няма да могат да си изхранват семейството. В отговор на това Капиладева казва, че общуването с освободени личности не означава физически, непосредствен контакт с тях, а осъзнаване на проблемите на живота с помощта на философията и логиката. Тук по-специално е казано: самяг-даршана буддх – човек трябва да постигне съвършено зрение и с помощта на разума и практикуването на йога да се отрече от материалния свят. Тази отреченост може да се постигне с процеса, препоръчан във втора глава от Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам.
Интелигентността на предания постоянно е свързана с Върховната Божествена Личност. Преданият не е привързан към материалното съществуване, защото знае съвършено добре, че този свят е творение на заблуждаващата енергия. Осъзнал себе си като неотделима частица от Върховната Душа, той служи на Бога и не е подвластен на процеса на материалните действия и последиците им. И накрая, когато напусне материалното си тяло, или материалната енергия, той, чиста душа, влиза в царството на Бога.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към тридесет и първа глава от Трета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Бог Капила описва пътя на живите същества“.