ТЕКСТ 21
татас те кӣа-сукт
пунар локам има сати
патанти виваш деваи
садьо вибхрашитода
тата – тогава; те – те; кӣа – изчерпани; су-кт – резултатите от благочестивите им дейности; пуна – отново; локам имам – на тази планета; сати – о, добродетелна майко; патанти – падат; виваш – безпомощни; деваи – от висшата воля; садя – внезапно; вибхрашита – принудени да паднат; уда – тяхното благополучие.
Когато резултатите от благочестивите им дейности се изчерпят, материалистите, подчинявайки се на по-висшата воля, отново се връщат на тази планета, както човека, който заема висок пост, но неочаквано го загубва.
Понякога човекът, който заема много висок правителствен пост, пада от власт и нищо не е в състояние да предотврати това събитие. По същия начин когато срокът на наслаждението им изтече, глупаците, обладани от желание да се издигнат до висшите планети, където да властват, отново се връщат на тази планета. Разликата между издигането на предания и издигането на обикновения човек, който се занимава с плодоносни дейности, е в това, че когато преданият постигне духовното царство, той никога не пада обратно, докато обикновеният човек се връща на Земята дори ако се е издигнал до най-висшата планетарна система, Брахмалока. Бхагавад-гӣт потвърждава, че дори този, който е успял да стигне до по-висша планета, е принуден отново да се върне (брахма-бхуванл лок). Но пак в Бхагавад-гӣт (8.16) Ка казва: мм упетя ту каунтея пунар джанма на видяте – „Оня, който постигне моята обител, никога не се връща в обусловеното съществуване, в материалния свят“.