ТЕКСТ 22

Понякога думата парамехинам се употребява във връзка с Брахм. Парамехӣ означава „върховната личност“. Както Брахм е върховната личност във вселената, така Ка е Върховната Божествена Личност в духовния свят. Бог Капиладева съветва майка си да приеме подслон в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, Ка, защото единствено те са достойни за обожание. Той не ѝ препоръчва да търси убежище при полубоговете, дори не при тези от тях, които заемат най-висши постове в материалния свят – Брахм и Шива. Човек трябва да търси убежище единствено при Върховния Бог.

Сарва-бхвена означава „във всепоглъщащ любовен екстаз“. Бхва е стадият, който предшества равнището на чистата любов към Бога. В Бхагавад-гӣт се казва: будх бхва-саманвит – този, който е постигнал равнището бхва, обожава лотосовите нозе на Бог Ка. Същото нещо препоръчва на майка си Бог Капила. В тази строфа заслужават внимание и думите тад-гушрая бхакт. Те утвърждават, че преданото служене за Ка е трансцендентална, а не материална дейност. Потвърждение на това намираме в Бхагавад-гӣт: тези, които отдават предано служене, пребивават в духовното царство. Брахма-бхӯя калпате – те още в същия миг се издигат до трансценденталното царство.

Преданото служене в пълно Ка съзнание е единственото средство за постигане на висшето съвършенство на човешкия живот – това казва Бог Капила на майка си. Следователно бхакти се отнася към категорията ниргуа – в нея няма и следа от материални качества. Въпреки че преданото служене може да изглежда материална дейност, то никога не е сагуа, замърсено с материални качества. Тад-гушрая означава, че трансценденталните качества на Бог Ка са толкова прекрасни, че не си заслужава човек да отклонява вниманието си към други дейности освен преданото служене. Отношенията на Бога с преданите му са толкова възвишени, че преданият дори не си помисля да обожава някого другиго. Демоницата Пӯтан се опитала да убие Ка, като му дала отрова, но тъй като Ка сукал от гръдта ѝ, тя се издигнала до положението на негова майка. Затова в молитвите си преданите казват: „Щом една демоница, която е искала да убие Ка, е постигнала такова възвишено положение, защо ние трябва да обожаваме някого другиго освен Ка?“ Има два вида религиозни дейности: едните са предназначени за постигане на материален прогрес, а другите – за духовен напредък. Когато приеме подслон в лотосовите нозе на Ка, човек се сдобива и с материално благополучие, и с духовно съвършенство. Тогава защо му е да се обръща към полубоговете?