ТЕКСТ 24

Личността на предания, който е постигнал най-висшето равнище на напредъка в Ка съзнание, е ярко доказателство за това, колко важно е човек да придобие трансцендентално знание и непривързаност към материалното наслаждение. За него няма нищо приятно или неприятно, защото той не действа заради собственото си сетивно удовлетворение. Всичко, което той прави и мисли, има за цел да достави удоволствие на Божествената Личност. И в материалния, и в духовния свят умът му е винаги уравновесен и спокоен. Той разбира, че в материалния свят няма нищо, което да се нарече добро; всичко е лошо, защото е замърсено от материалната природа. Представите за добро и лошо, нравствено и безнравствено и т.н., създадени от материалистите, са или плод на ума, или голи емоции. В действителност в материалния свят няма нищо добро. А в духовния свят цари абсолютно добро. Духовното разнообразие е лишено от недостатъци. Преданият е уравновесен и спокоен, защото гледа на света с духовно зрение. Това е признакът, който показва, че той заема трансцендентална позиция. Той веднага постига непривързаност (ваиргя), после знание (гна) и накрая истинско трансцендентално знание. Следователно качествата на напредналия предан са в хармония с трансценденталните качества на Бога и в този смисъл той става качествено равен на Върховната Божествена Личност.