ТЕКСТ 25
са тадаивтмантмна
нисага сама-даршанам
хейопдея-рахитам
рӯха падам ӣкате
са – чистият предан; тад – тогава; ева – несъмнено; тман – чрез трансценденталната си интелигентност; тмнам – себе си; нисагам – без материална привързаност; сама-даршанам – с уравновесено зрение; хея – отхвърляне; упдея – приемане; рахитам – лишен от; рӯхам – издигнат; падам – на трансцендентално равнище; ӣкате – вижда.
Тъй като интелигентността на чистия предан е трансцендентална, той има уравновесен поглед и вижда, че материалните замърсявания не могат да се докоснат до него. Той не вижда висше и низше и усеща себе си на трансцендентално равнище, еднакъв по качество с Върховната Личност.
Възприемането на нещо като неприятно или нежелано се дължи на привързаността. Преданият не е привързан към нищо и затова за него няма приятно и неприятно, желано и нежелано. В името на служенето за Бога той може да приеме всичко, дори ако то не съответства на личните му интереси. Нещо повече, той дори няма лични интереси, затова всичко, което е желано от Бога, става и негово желание. Например отначало Арджуна не искал да се сражава, но когато разбрал, че участието му в битката е желание на Бога, той го приел и като свое желание. Такава е позицията на чистия предан. Лично за себе си той не смята нищо за желано или нежелано, приятно или неприятно. Той върши всичко за Бога и затова е свободен от привързаност и отвращение. Това е равнището на трансценденталната неутралност. Чистият предан се наслаждава на живота, като доставя удоволствие на Върховния Бог.