ТЕКСТ 26

Особено внимание заслужава думата дшй-дибхи. Според Джӣва Госвмӣ ди означава гна, философски търсения. Чрез различните методи на философско познание и анализ на различни концепции, например чрез процеса на гна йога, единният Бхагавн, Върховната Божествена Личност, може да бъде разбран като безличностен Брахман. А чрез осемстепенната йога система Той се разкрива като Парамтм. Но когато този, който се опитва да разбере Абсолютната Истина, притежава чисто Ка съзнание, т.е. чисто знание, той осъзнава Абсолютната Истина като Върховна Личност. Трансценденталността може да се осъзнае единствено на основата на знанието. Употребените тук думи парамтмешвара пумн са трансцендентални, те се отнасят до Свръхдушата. Свръхдушата е наричана още и пуруа, но думата Бхагавн се отнася изключително до Върховната Божествена Личност, която притежава шест достояния: богатство, слава, сила, красота, знание и отреченост. Божествената Личност пребивава в различните духовни сфери. Различните описания на парамтм, ӣшвара и пумн сочат, че експанзиите на Върховния Бог са безбройни.

Но в крайна сметка за да разбере Върховната Божествена Личност, човек трябва да приеме бхакти йога. Като се занимава с гна йога или дхна йога, той постепенно трябва да стигне до равнището на бхакти йога. Тогава ясно ще разбере и парамтм, и ӣшвара, и пумн. Във Втора песен на Шрӣмад Бхгаватам се казва, че независимо дали човек е предан, вършител на плодоносни дейности или такъв, който се стреми към освобождение, ако е достатъчно интелигентен, той с цялата си сериозност започва да следва процеса на преданото служене. Освен това там е обяснено, че всичко, което човек желае и може да получи с извършването на плодоносни дейности, дори и издигането до висшите планети, той може да постигне просто като отдава предано служене. Тъй като Върховният Бог притежава шестте достояния в пълна степен, Той е в състояние да дари поклонника, който го обожава, с всяко едно от тях.

Единната Върховна Божествена Личност се разкрива пред различните трансценденталисти като Върховна Личност, безличностен Брахман или Парамтм. Имперсоналистите се стремят да се слеят с безличностния Брахман, но това не може да се постигне с обожаване на самия безличностен Брахман. Само ако човек се занимава с предано служене и едновременно с това желае да потъне в битието на Върховния Бог, само тогава той може да постигне това. Този, който наистина иска да се слее с битието на Върховния, трябва да отдава предано служене.

Преданият може да види Върховния Бог лице в лице, на което не са способни гнӣте, философите емпирици и йогӣте. Те никога не могат да заемат възвишената позиция на спътници на Бога. Никъде в писанията не се казва, че като трупа знание или обожава безличностния Брахман, човек може да стане личен придружител на Върховната Божествена Личност. Дори този, който следва принципите на мистичната йога, не може да стане придружител на Бога. Лишеният от форма безличностен Брахман е наречен адшя, защото безличностното сияние брахмаджьоти скрива лицето на Върховния Бог и го прави невидимо. Йогӣте съзерцават четириръката форма на Виу в сърцето си, следователно за тях Върховният Бог също е невидим. Само преданите могат да видят Бога. Особено внимание тук заслужават думите дшй-дибхи. Върховната Божествена Личност притежава различни аспекти и затова е едновременно и видима, и невидима. Аспектите Парамтм и Брахман са невидими, но аспектът Бхагавн може да бъде видян. Този факт е обяснен много добре във Виу Пура. Вселенската форма на Бога и аморфното му сияние Брахман са низши аспекти, защото са невидими. Концепцията за вселенската форма е материална, докато концепцията за безличностния Брахман е духовна, но най-висшата духовна категория е Божествената Личност. Във Виу Пура е казано: виур брахма-сварӯпеа сваям ева вявастхита – Виу е истинската същност на Брахман, т.е. Виу е Върховният Брахман. Сваям ева – това е личностният му аспект. Концепцията за Върховната Божествена Личност е най-висшата духовна концепция. Бхагавад-гӣт потвърждава това: яд гатв на нивартанте тад дхма парама мама. Постигне ли човек обителта, наречена парама мама, той повече не се връща в нещастното обусловено съществуване. Всяка точка, цялото пространство, всичко съществуващо принадлежи на Виу, но мястото, където Той пребивава лично, се нарича тад дхма парамам, негова върховна обител. Човек трябва да си постави за цел да постигне именно върховната обител на Бога.