ТЕКСТОВЕ 34 – 36

Както се каза в предишната строфа, човек трябва да следва принципите, изложени в писанията. За представителите на различните обществени и духовни групи са предписани различни задължения. Тази строфа утвърждава, че извършването на плодоносни дейности и жертвоприношения и даването на милостиня са дейности, предопределени за семейните хора. В обществото има четири духовни подразделения, или начина на живот: брахмачаря, гхастха, внапрастха и саннса. Дълг на гхастхите (семейните) е да извършват жертвоприношения, да раздават подаяния и да изпълняват предписаните си задължения. Отреченията, изучаването на писанията и философските търсения са отредени за внапрастхите – хората, които са се оттеглили от светския живот. Изучаването на Ведите под ръководството на духовен учител е предназначено за брахмачрӣте, или учениците. тмендрия-джая, контролът върху ума и обуздаването на сетивата, са отредени за хората, приели сана на отречението. Всички тези дейности са предписани за различни категории хора, така че те да могат да се издигнат до равнището на себепознанието и след това да постигнат Ка съзнание, т.е. да започнат да отдават предано служене.

Думите бхакти-йогена чаива хи означават, че всички дейности, които са описани в трийсет и четвърти текст – занимания с йога, извършване на жертвоприношения, плодоносни дейности, изучаване на писанията, философски размишления или приемане на сана на отречението от света, – трябва да се извършват едновременно с бхакти йога. Според правилата на санскритската граматика думите чаива хи показват, че човек трябва да прибави към всички тези дейности и преданото служене, в противен случай те няма да донесат резултат. Всички предписани дейности трябва да се извършват за Върховната Божествена Личност. Бхагавад-гӣт (9.27) утвърждава: ят карои яд ашнси – „Всичко, което правиш, всичко, което ядеш, всичко, което жертваш, всички отречения, на които се подлагаш, и всички подаяния, които раздаваш, трябва да посвещаваш на Върховния Бог“. При това е добавена и думата ева, която подчертава, че човек трябва да действа по този начин. Ако не прибави към всичките си дейности и преданото служене, той не може да постигне резултата, който желае. А когато бхакти йога е неотделима част от всяка негова дейност, човек със сигурност достига крайната цел.

Човек трябва да се обърне към Върховната Божествена Личност, Ка. В Бхагавад-гӣт се казва: „След много, много раждания човек достига до Ка, Върховната Личност, и му се отдава, защото е разбрал, че Той е всичко“. Пак в Бхагавад-гӣт Богът казва: бхоктра ягя-тапасм – „Богът, Върховната Личност, е този, който се наслаждава на резултатите от всички сурови отречения и на различните видове жертвоприношения“. Той е собственикът на всички планети и приятелят на всяко живо същество.

Думите дхармеобхая-чихнена означават, че процесът на бхакти йога се характеризира с два симптома: привързаност към Върховния Бог и загуба на интерес към всичко материално. Има два признака, които говорят за напредък в преданото служене, по същия начин, както по време на хранене се осъществяват едновременно две неща: гладният човек чувства прилив на сили и изпитва удовлетворение от храната и заедно с това желанието му да яде постепенно отслабва. По същия начин в хода на преданото служене човек придобива истинско знание и едновременно с това губи привързаността си към материалните дейности. В никоя друга дейност освен преданото служене не може да се открие както непривързаност по отношение на материята, така и привързаност към Върховния. Има девет процеса, които засилват привързаността към Върховния Бог: слушане, повтаряне, помнене, обожаване и служене на Бога, приятелство с Бога, отдаване на молитви, отдаване на всички притежания и служене в лотосовите му нозе. А процесите, предназначени за постигане на непривързаност към материалното и освобождаване от материалните склонности, са описани в трийсет и шеста строфа.

Човек може да се издигне до по-висшите планетарни системи, например до райското царство, като изпълнява предписаните си задължения и извършва жертвоприношения. Когато се издигне над тези желания и приеме сана на отречението, той може да разбере аспекта Брахман на Върховния, а когато осъзнае истинската си, естествено присъща позиция, човек разбира същността на всички процеси за постигане на себепознание и се издига до равнището на чистото предано служене. Тогава той може да осъзнае природата на Върховната Божествена Личност, Бхагавн.

Осъзнаването на природата на Върховната Личност се нарича тма-таттва-авабодхена, или осъзнаване на истинската, изначално присъща позиция на живото същество. Човек, който действително успее да разбере присъщата си позиция на вечен слуга на Върховния Бог, става равнодушен към служенето в материалния свят. Всеки в материалния свят върши някакъв вид служене. Ако не знае за естествената си позиция, той служи на грубото си тяло или на семейството си, на обществото и на страната, в която се е родил. Но щом успее да види естествената си позиция (думата сва-дк означава „този, който е в състояние да види“), той загубва интерес към всички тези видове материално служене и се отдава на предано служене за Върховната Божествена Личност.

Докато човек все още е под влиянието на гуите на материалната природа и просто изпълнява задълженията, предписани в шстрите, той може да се издигне на по-висшите планетарни системи, чиито управляващи божества са материални проявления на Върховната Божествена Личност – например бога на Слънцето, бога на луната, бога на въздуха, Брахм, Шива и т.н. Всички полубогове са материални проявления на Върховния Бог. Както се казва в Бхагавад-гӣт (9.25), като извършва материални дейности, човек може да отиде при полубоговете. нти дева-врат девн – онези, които са привързани към полубоговете и изпълняват предписаните си задължения, могат да стигнат до техните обители. По същия начин човек може да отиде и на планетата на питите, или прадедите. Ала този, който е разбрал истинската си, изначално присъща позиция, поема по пътя на преданото служене и осъзнава Върховната Божествена Личност.