ТЕКСТ 42

Никой не се издига до висшето равнище на предаността още от самото начало. В този смисъл бхакта е оня, който е готов да следва пречистващите процеси, с чиято помощ може да стане бхакта. За да стане предан на Бога, човек трябва да приеме духовен учител и да се обръща към него с въпроси за начина, по който да напредва в преданото служене. Най-важни от шейсет и четирите дейности, необходими за осъществяването на духовен напредък, са служенето на преданите, повтарянето на святото име определен брой пъти, служенето на мӯртите, слушането на Шрӣмад Бхгаватам или Бхагавад-гӣт от себепознала се личност и живеенето на свято място, в което нищо не препятства преданото служене. Който изпълнява тези пет основни дейности, се нарича предан.

Човек трябва да отдава подходящото уважение и почит на духовния си учител и не трябва да завижда на духовните си братя. Нещо повече, ако някой от духовните му братя притежава повече знание и е по-напреднал от него в Ка съзнание, той трябва да счита този предан почти за равен на духовния си учител и искрено да се радва, като го вижда как напредва в Ка съзнание. Преданият трябва да е милостив към обикновените хора и затова винаги трябва да им дава Ка съзнание, тъй като то е единственият начин за освобождение от плена на м. Това е най-хуманната дейност, защото по такъв начин човек дава милост на хора, които остро се нуждаят от нея. Думата шушрӯбхиратя се отнася до този, който служи с вяра на духовния си учител. Човек трябва да отдава лично служене на духовния си учител и да се стреми да му осигурява всички удобства. Предан, който прави това, също е достоен да получи наставленията на Бог Капила. С думите бахир-джта-виргя се назовава този, който се е освободил от привързаността към външните и вътрешните материални склонности. Той не само се е откъснал от дейностите, които не са свързани с Ка съзнание, но и вътре в себе си не изпитва влечение към материалния начин на живот. Такъв човек е лишен от завист и мисли за благото на всички живи същества – не само на хората, но и на другите създания. Думата шучайе се отнася до човека, който е чист и външно, и вътрешно. За да може да се пречисти по такъв начин, човек постоянно трябва да повтаря святото име на Бога – Харе Ка или Виу.

Думата дӣятм означава, че духовният учител трябва да дава на учениците си знание за процеса на Ка съзнание. Той не трябва да приема недостойни ученици и да действа като професионалист, който се стреми към печалба. Истинският духовен учител трябва да е сигурен, че човекът, на когото дава посвещение, притежава необходимите качества. Този, който не е достоен за посвещение, не трябва бъде посвещаван. Духовният учител трябва да възпита ученика си по такъв начин, че с течение на времето той да приеме Върховната Божествена Личност като най-съкровената цел на живота си.

Тези две строфи описват подробно качествата на предания. Оня, който е придобил всичките, вече се е издигнал до позицията на предан. Ако не притежава някои от изброените качества, той все още не е изпълнил всички условия, за да може да се нарече съвършен предан.