ТЕКСТ 17
сваччха-спхаика-куйеу
мах-мракатеу ча
ратна-прадӣп бхнти
лалан ратна-сают
сваччха – чист; спхаика – мрамор; куйеу – по стените; мах-мракатеу – украсени със скъпи смарагди; ча – и; ратна-прадӣп – светилници от скъпоценни камъни; бхнти – светят; лалан – жени; ратна – с бижута; сают – украсени.
Стените на двореца бяха направени от превъзходен мрамор и бяха обсипани със скъпоценни камъни. Вечер нямаше нужда да се палят светилници, защото блясъкът на тези скъпоценности озаряваше дворцовите покои. Всички жени в двореца носеха изящни бижута.
От тази строфа се вижда, че скъпоценните украшения, предметите от слонова кост, скъпият мрамор и мебелите от злато и скъпоценни камъни били неизменна част от богатството на двореца, а за дрехите на обитателите му се споменава, че били обшити със златна дантела. Всеки предмет в двореца имал особена стойност, за разлика от днешните мебели, направени от евтина пластмаса и неблагородни метали. Във времето на ведическата цивилизация всичко, което хората използвали в домовете си, имало висока стойност. В случай на нужда тези ценни предмети веднага можели да се продадат, а счупените и излезли от употреба мебели никога не загубвали ценността си. В индийските семейства тази традиция се е съхранила и до днес. Хората пазят метални прибори, златни украшения, сребърни съдове и скъпи копринени дрехи със златна бродерия, които в случай на нужда веднага могат да продадат. На лихварите и семейните им е позволено да вършат подобни сделки.