ТЕКСТ 27
нитрӯха-самдхитвт
парвтта-гуа-бхрам
на сасмра тадтмна
свапне дам ивоттхита
нитя – вечен; рӯха – потопен в; самдхитвт – транс; парвтта – освободен от; гуа – на гуите на материалната природа; бхрам – илюзия; на сасмра – тя не помнеше; тад – тогава; тмнам – материално си тяло; свапне – на сън; дам – видяно; ива – както; уттхита – този, който се е събудил.
В състояние на вечен транс и освободена от илюзията, създавана от гуите на материалната природа, тя забрави материалното си тяло, както човек забравя телата, които сънува.
Един велик ваиава е казал, че човекът, който е забравил тялото си, повече не е пленник на материалното битие. Докато не забравим за съществуването на тялото, ние сме обусловени, подчинени на трите гуи на материалната природа. Когато човек забрави за телесното си съществуване, той слага край на обусловения живот. А истински можем да забравим тялото само когато използваме сетивата си в трансцендентално любовно служене за Бога. В обусловеното си състояние човек използва сетивата, за да служи на своето семейство, общество или нация. Но когато забрави за принадлежността си към материалния свят и осъзнае, че е вечен слуга на Върховния Бог, той напълно забравя за материалното съществуване.
Човек може да постигне тази забрава само когато служи на Бога. Преданият повече не използва тялото си, за да удовлетворява своите сетива заедно със семейството, обществото, нацията, човечеството и пр. Той работи единствено за Върховната Божествена Личност, Ка. Това е истинското Ка съзнание.
Преданият постоянно изпитва трансцендентално щастие и затова не усеща материалното нещастие. Това трансцендентално щастие се нарича вечно блаженство. А постоянното помнене на Върховния Бог носи името самдхи, или транс. Ако човек винаги се намира в състояние на транс, гуите на материалната природа не могат да го победят, те не могат дори да се докоснат до него. Този, който се е освободил от замърсяванията на материалната природа, повече не се ражда в материалния свят, за да се преселва от една форма на живот в друга.