ТЕКСТ 10
таснурактася мунер мукунда
прамода-бхвната-кандхарася
швато мм анурга-хса-
самӣка вишрамаянн увча
тася – негов (на Маитрея); анурактася – макар да е привързан; муне – на мъдреца; мукунда – Богът, който дава освобождение; прамода-бхва – с добро настроение; ната – наведено; кандхарася – на рамото; швата – докато слушаше така; мм – на мен; анурга-хса – с мила усмивка; самӣка – като гледаше право в мен; вишра-маян – като ми позволи пълна почивка; увча – каза.
Маитрея Муни бе силно привързан към него (към Бога) и го слушаше с радост, навел рамо на една страна. Богът погледна усмихнато право към мен и след като ме покани да седна, каза следните думи.
И Уддхава, и Маитрея били велики души, но Богът се отнесъл с повече благосклонност към Уддхава, защото той бил безукорно чист предан. Един гна-бхакта, т.е. човек, чиято преданост е примесена с монистични възгледи, не е чист предан. Маитрея бил предан, но в предаността му имало примеси. Отношенията между Бога и неговите предани се градят на основата на трансценденталната любов, а не на философското знание или плодоносните дейности. В трансценденталното любовно служене за Бога няма място за монистична философия или плодоносни дейности. Гопӣте във Вндвана не били нито ерудирани философи, нито йогӣ мистици. Те изпитвали към Бога спонтанна любов, затова за тях нямало друг по-скъп от Ка, а за Ка нямало други по-скъпи от тях. Бог Чайтаня потвърдил, че отношенията на гопӣте с Ка са най-висшите отношения. Тази строфа показва, че Богът се отнасял към Уддхава с повече топлота и нежност, отколкото към Маитрея Муни.