ТЕКСТ 11
шрӣ-бхагавн увча
ведхам антар манасӣпсита те
дадми ят тад дуравпам аняи
сатре пур вива-сдж васӯн
мат-сиддхи-кмена васо твайеа
шрӣ-бхагавн увча – Божествената Личност каза; веда – зная; ахам – Аз; анта – отвътре; манаси – умът; ӣпситам – това, което пожела; те – твое; дадми – давам ти; ят – което е; тат – това; дуравпам – което много трудно се постига; аняи – от други; сатре – в жертвоприношението; пур – в миналото; вива-сджм – на тези, които създаваха това творение; васӯнм – на Васувците; мат-сиддхи-кмена – с желание да може да общува с мен; васо – о, Васу; тва – от теб; иа – крайна цел на живота.
О, Васу, познавам всички твои помисли и затова ми е известно какво желаеше в далечни времена, когато Васувците и останалите полубогове, които бяха отговорни за хода на вселенските дела, извършваха жертвоприношения. Ти искаше единствено да можеш да общуваш с мен. Аз те дарявам с тази възможност, която е непостижима за другите.
Уддхава е един от вечните спътници на Бога. В миналото пълната експанзия на Уддхава била един от осемте Васувци. Веднъж, много отдавна, осемте Васувци и полубоговете от висшите планетарни системи (полубоговете отговарят за управлението на вселенските дела) извършвали жертвоприношение, за да постигнат висшите цели, които си поставяли в своя живот. Тогава този от Васувците, който бил експанзия на Уддхава, пожелал да стане придружител на Бога. Богът знаел това, защото присъства в сърцето на всяко живо същество като Парамтм, Свръхсъзнание. В сърцето на всеки се намира Свръхсъзнанието, което дарява с памет ограниченото съзнание на живото същество. Понеже е само ограничено съзнание, живото същество забравя това, което се е случило в миналия му живот, но Свръхсъзнанието му подсказва как да действа на основата на знанията, натрупани в миналото. Тази истина се потвърждава на различни места в Бхагавад-гӣт: йе ятх м прападянте тс татхаива бхаджмй ахам (Бхагавад-гӣт, 4.11), сарвася чха хди саннивио матта смтир гнам апохана ча (Бхагавад-гӣт, 15.15).
Всеки е свободен да желае каквото поиска, но изпълнител на желанията е Върховният Бог. Всеки има независимостта да мисли и да желае, но осъществяването на желанията зависи от върховната воля. Този закон е намерил израз в думите „Човек предполага, Господ разполага“. В далечните времена, когато полубоговете и Васувците извършвали жертвоприношения, Уддхава, който тогава бил един от Васувците, поискал да стане спътник на Бога – нещо, което е практически неосъществимо за хората, заети с емпирични философски разсъждения или плодоносни дейности. Те дори не подозират, че някой може да стане спътник на Бога. По Божията милост само чистите предани могат да разберат, че личното общуване с Бога е най-висшето съвършенство на живота. Богът уверил Уддхава, че ще изпълни желанието му. И думите, с които Той се обърнал към Уддхава, накарали великия мъдрец Маитрея най-после да осъзнае цялата важност на общуването с Бога.