ТЕКСТ 13
пур ма проктам аджя нбхйе
падме ниая мамди-сарге
гна пара ман-махимвабхса
ят сӯрайо бхгавата ваданти
пур – много отдавна; ма – от мен; проктам – бе казано; аджя – на Брахм; нбхйе – от пъпа; падме – върху лотоса; ниая – на този, който се намира върху; мама – мой; ди-сарге – в началото на сътворението; гнам – знание; парам – възвишено; мат-махим – моето трансцендентално величие; авабхсам – това, което изяснява; ят – което; сӯрая – великите учени мъдреци; бхгаватам – Шрӣмад Бхгаватам; ваданти – казват.
О, Уддхава, в дълбока древност, още в началото на творението, по време на милениума на лотоса, Аз говорих на Брахм, който седи върху израсналия от пъпа ми лотосов цвят, за моето трансцендентално величие. Великите мъдреци наричат това откровение „Шрӣмад Бхгаватам“.
Дадената строфа допълва обяснението за природата на Върховния Аз, което било предадено на Брахм и което е изложено във Втора песен на това велико произведение. Богът казал, че е изложил пред Брахм същността на Шрӣмад Бхгаватам, за да му помогне да осъзнае неговия личностен аспект. Настоящата строфа доказва пълната несъстоятелност на имперсоналистичните коментари към четирите изначални строфи на Шрӣмад Бхгаватам, изложени във Втора песен. По този повод Шрӣдхара Свмӣ също отбелязва, че кратката форма на Бхгаватам описва забавленията на Бог Ка и никога не е потвърждавала възгледите на имперсоналистите.