No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 14

итй дтокта парамася пуса
пратикануграха-бхджано 'хам
снехоттха-ром скхалиткарас та
муча чхуча прджалир бабхе

ити – така; дта – облагодетелстван; укта – наречен; парамася – на Върховния; пуса – Божествена Личност; пратикаа – всеки миг; ануграха-бхджана – обект на благоволение; ахам – аз; снеха – привързаност; уттха – настръхване; ром – косми по тялото; скхалита – отслабнаха; акара – на очите; там – това; мучан – като избърсах; шуча – сълзи; прджали – с допрени длани; бабхе – казах.

Уддхава каза: О, Видура, така Върховната Божествена Личност всеки един миг изливаше благословията си върху мен и ми говореше с огромна любов, и тогава моите слова заседнаха в гърлото ми, удавени в сълзи, а космите по тялото ми настръхнаха. Щом избърсах сълзите си, аз допрях молитвено длани и казах.

« Previous Next »