ТЕКСТ 16
кармй анӣхася бхаво 'бхавася те
дургшрайо 'тхри-бхат палянам
клтмано ят прамад-ютшрама
свтман-рате кхидяти дхӣр видм иха
карми – дейности; анӣхася – на този, който няма желания; бхава – раждане; абхавася – на този, който никога не се ражда; те – твое; дурга-шрая – като приемаш подслон в крепостта; атха – след това; ари-бхат – от страх пред враговете; палянам – бягаш; кла-тмана – на този, който управлява вечното време; ят – това; прамад-юта – в обкръжението на жени; шрама – семеен живот; сва-тман – в самия себе си; рате – този, който се наслаждава; кхидяти – е смутен; дхӣ – разумът; видм – на учените; иха – в този свят.
О, Господи, дори учените мъдреци се объркват, когато видят как Ти, Всемогъщият, се занимаваш с плодоносни дейности, въпреки че си напълно лишен от желания, как се раждаш, въпреки че си нероден, как Ти, господарят на непобедимото време, в страха си бягаш от врага и се скриваш в крепост, как въпреки че си удовлетворен вътре в себе си, се наслаждаваш на семеен живот и се обграждаш с много жени.
Чистите предани не изпитват особен интерес към философските разсъждения, свързани с трансценденталното знание за Бога. Още повече че никой не може да опознае Бога докрай. На преданите им стига и малкото знание, което имат, защото разказите за трансценденталните забавления на Върховния, за които те слушат и които възпяват, им носят пълно удовлетворение. Повествованията за Бога даряват преданите с пълно трансцендентално блаженство. Но някои от забавленията на Бога изглеждат противоречиви дори за чистите предани, затова Уддхава помолил Божествената Личност да изясни някои от тези противоречия. Казва се, че самият Бог не е длъжен да прави нищо, и това наистина е така, защото Той не взема участие дори в сътворяването и поддържането на материалния свят. Затова изглежда необяснимо, че Той лично повдигнал хълма Говардхана, за да защити чистите си предани. Богът е Върховният Брахман, Абсолютната Истина, Божествената Личност, но приела човешки образ, затова Уддхава се съмнявал, че Той може да извършва толкова много трансцендентални деяния.
Между Божествената Личност и безличностния Брахман няма никаква разлика. Тогава как може Богът да върши толкова много неща, щом за безличностния Брахман се казва, че е чужд както на материалната, така и на духовната дейност? Ако Богът е вечен и нероден, тогава защо се родил като син на Девакӣ и Васудева? От него се бои дори кла, върховният страх, а Той се уплашил от сражението с Джарсандха и се скрил в една крепост. Как може този, който черпи удовлетворение от самия себе си, да търси наслаждение в обществото на жени? Защо се жени за тях и защо, досущ като обикновен семеен, изпитва удоволствие от семейния живот, от обкръжението на деца, роднини и родители? Тези на пръв поглед противоречиви действия озадачават и най-великите мъдреци, които в объркването си не могат да разберат дали всъщност Богът не действа, или пък действията му не са истински.
Отговорът на всички тези въпроси е един: Богът няма нищо общо с материалните дейности. Всичките му дейности са трансцендентални. Светските философи обаче не могат да разберат това. Те наистина се объркват от деянията на Бога, докато трансценденталните предани не виждат в тях нищо учудващо. Разбира се, концепцията, че Абсолютната Истина е Брахман, изключва всички материални дейности, но концепцията, че Абсолютната Истина е Парабрахман, предполага безкрайно многообразие от трансцендентални дейности. Истински трансценденталист е този, който познава разликата между понятията Брахман и Върховен Брахман. Такава личност никога не може да бъде заблудена. Самият Бог също утвърждава в Бхагавад-гӣт (10.2): „Дори великите мъдреци и полубогове трудно могат да узнаят дейностите ми и трансценденталните ми енергии“. Правилно обяснение за дейностите на Бога дал дядо Бхӣмадева (Шрӣмад Бхгаватам, 1.9.16):
на хй ася кархичид рджан
пумн веда видхитситам
яд-виджигса юкт
мухянти кавайо 'пи хи