ТЕКСТ 19
итй ведита-хрдя
махя са бхагавн пара
дидеравиндка
тмана парам стхитим
ити ведита – така помолен от мен; хрдя – от дълбините на сърцето ми; махям – на мен; са – Той; бхагавн – Божествената Личност; пара – Върховна; дидеша – предаде; аравинда-ака – лотосоокият; тмана – за своето; парамм – трансцендентално; стхитим – състояние.
Когато открих съкровените си желания пред Върховната Божествена Личност, лотосоокият Бог ми разказа за трансценденталното си положение.
В този стих особено внимание заслужават думите парам стхитим. Богът не открил тайните на своето трансцендентално положение дори пред Брахм, когато му обяснявал четирите строфи на Шрӣмад Бхгаватам (2.9.33 – 36). Трансценденталната позиция на Бога обхваща неговите отношения с преданите, които са заети с трансцендентално любовно служене в Дврак и Вндвана. Когато Богът описвал своето особено, трансцендентално положение, Той се обръщал изключително към Уддхава, въпреки че великият мъдрец Маитрея също бил там. Затова Уддхава съзнателно използвал думата махям („на мен“). Хората, чиято преданост е примесена със спекулативно знание или плодоносни дейности, трудно могат да разберат трансценденталната позиция на Бога. Той много рядко открива тайната на съкровените си любовни дейности пред обикновените предани, които са привлечени от преданост, примесена с философски търсения и мистицизъм. Тези дейности всъщност са непостижимите забавления на Бога.