ТЕКСТ 20
са евам рдхита-пда-тӣртхд
адхӣта-таттвтма-вибодха-мрга
праамя пдау паривтя девам
ихгато 'ха вирахтуртм
са – и аз; евам – така; рдхита – обожавах; пда-тӣртхт – от Божествената Личност; адхӣта – изучих; таттва-тма – себепознание; вибодха – узнавайки; мрга – път; праамя – щом поздравих; пдау – в неговите лотосови нозе; паривтя – след като обиколих; девам – Бога; иха – на това място; гата – стигнах; ахам – аз; вираха – раздяла; тура-тм – с вътрешна болка.
Така от духовния си учител, Божествената Личност, аз узнах пътя на себепознанието и след като обиколих Бога, дойдох тук, съкрушен от раздялата.
Животът на Шрӣ Уддхава е истински символ на чату-шлокӣ Бхгаватам, който Върховният Бог предал на Брахмджӣ. Философите мвдӣ отделят тези четири велики и важни строфи на Шрӣмад Бхгаватам от техния контекст и със средствата на граматиката ги тълкуват така, че им придават смисъл, който да подкрепя безличностните им монистични схващания. Тук се дава достоен отговор на подобни философи самозванци. Строфите на Шрӣмад Бхгаватам изграждат едно съвършено теистично учение, което може да бъде разбрано само от учениците, изучили Бхагавад-гӣт. Привържениците на безплодните и неавторитетни философски теории оскърбяват лотосовите нозе на Бог Шрӣ Ка, защото изопачават смисъла на Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам, а с това заблуждават читателите и си прокарват път право към ада Андхатмисра. Както се утвърждава в Бхагавад-гӣт (16.20), подобни завистливи философи не притежават никакво знание и са обречени да влачат жалко съществуване живот след живот. Те напразно се позовават на Шрӣпда Шакарчря, защото той никога не е дръзвал да оскверни лотосовите нозе на Бог Ка. Според Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху, Шрӣпда Шакарчря проповядвал мвдската философия с точно определена цел. Тази философия била необходима, за да нанесе поражение на учението на будизма, което отричало съществуването на душата. Шакарчря не целял да утвърждава философията мвда за вечни времена; тя била една извънредна мярка. Затова в коментара си към Бхагавад-гӣт Шакарчря признава Бог Ка за Върховната Божествена Личност. Тъй като бил велик предан на Ка, той не се осмелил да коментира Шрӣмад Бхгаватам – това би било открито оскърбление срещу лотосовите нозе на Бога. Но по-сетнешните спекулиращи мислители, адепти на философията мвда, започнали да пишат напълно произволни и никому ненужни коментари към чату-шлокӣ на Бхгаватам.
Привържениците на умозрителното монистично философстване нямат работа с Шрӣмад Бхгаватам – неговият велик автор лично им забранява да се докосват до това ведическо произведение. Шрӣла Всадева категорично забранява на хора, заети със светска религиозна дейност, икономическо развитие, сетивно наслаждение или дори стремящи се към освобождение, да се опитват да проникнат в смисъла на Шрӣмад Бхгаватам, защото той не е предназначен за тях (Шрӣмад Бхгаватам, 1.1.2). Шрӣпда Шрӣдхара Свмӣ, велик коментатор на Шрӣмад Бхгаватам, също категорично забранява на монистите и на тези, които се стремят към безличностно освобождение, да беседват върху Шрӣмад Бхгаватам. Това произведение не е за тях. И въпреки това подобни самозванци упорито се опитват да разберат Шрӣмад Бхгаватам, с което извращават смисъла му и допускат в нозете на Бога оскърбления, каквито не смеел да прави дори Шрӣпда Шакарчря. Така тези хора се обричат на окаяно съществуване, пълно с нещастия. Специално трябва да подчертаем, че Уддхава чул обяснението на чату-шлокӣ на Бхгаватам от самия Бог, който предал тези строфи най-напред на Брахмджӣ. А сега Богът открил една още по-поверителна част от науката за себепознанието – парам стхитим. Когато постигнал науката за себепознанието и за любовното служене на Бога, Уддхава потънал в дълбока печал, предизвикана от раздялата с Бога. Докато човек не постигне равнището на Уддхава – обзет от трансцендентална любов към Бога, постоянно да чувства раздялата с него, както това показвал Бог Чайтаня, – той не може да разбере истинския смисъл на четирите основни строфи на Шрӣмад Бхгаватам. Човек не бива да изкривява смисъла на Шрӣмад Бхгаватам с произволните си коментари и така да поема по опасния път на оскърбленията.