ТЕКСТ 20

Животът на Шрӣ Уддхава е истински символ на чату-шлокӣ Бхгаватам, който Върховният Бог предал на Брахмджӣ. Философите мвдӣ отделят тези четири велики и важни строфи на Шрӣмад Бхгаватам от техния контекст и със средствата на граматиката ги тълкуват така, че им придават смисъл, който да подкрепя безличностните им монистични схващания. Тук се дава достоен отговор на подобни философи самозванци. Строфите на Шрӣмад Бхгаватам изграждат едно съвършено теистично учение, което може да бъде разбрано само от учениците, изучили Бхагавад-гӣт. Привържениците на безплодните и неавторитетни философски теории оскърбяват лотосовите нозе на Бог Шрӣ Ка, защото изопачават смисъла на Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам, а с това заблуждават читателите и си прокарват път право към ада Андхатмисра. Както се утвърждава в Бхагавад-гӣт (16.20), подобни завистливи философи не притежават никакво знание и са обречени да влачат жалко съществуване живот след живот. Те напразно се позовават на Шрӣпда Шакарчря, защото той никога не е дръзвал да оскверни лотосовите нозе на Бог Ка. Според Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху, Шрӣпда Шакарчря проповядвал мвдската философия с точно определена цел. Тази философия била необходима, за да нанесе поражение на учението на будизма, което отричало съществуването на душата. Шакарчря не целял да утвърждава философията мвда за вечни времена; тя била една извънредна мярка. Затова в коментара си към Бхагавад-гӣт Шакарчря признава Бог Ка за Върховната Божествена Личност. Тъй като бил велик предан на Ка, той не се осмелил да коментира Шрӣмад Бхгаватам – това би било открито оскърбление срещу лотосовите нозе на Бога. Но по-сетнешните спекулиращи мислители, адепти на философията мвда, започнали да пишат напълно произволни и никому ненужни коментари към чату-шлокӣ на Бхгаватам.

Привържениците на умозрителното монистично философстване нямат работа с Шрӣмад Бхгаватам – неговият велик автор лично им забранява да се докосват до това ведическо произведение. Шрӣла Всадева категорично забранява на хора, заети със светска религиозна дейност, икономическо развитие, сетивно наслаждение или дори стремящи се към освобождение, да се опитват да проникнат в смисъла на Шрӣмад Бхгаватам, защото той не е предназначен за тях (Шрӣмад Бхгаватам, 1.1.2). Шрӣпда Шрӣдхара Свмӣ, велик коментатор на Шрӣмад Бхгаватам, също категорично забранява на монистите и на тези, които се стремят към безличностно освобождение, да беседват върху Шрӣмад Бхгаватам. Това произведение не е за тях. И въпреки това подобни самозванци упорито се опитват да разберат Шрӣмад Бхгаватам, с което извращават смисъла му и допускат в нозете на Бога оскърбления, каквито не смеел да прави дори Шрӣпда Шакарчря. Така тези хора се обричат на окаяно съществуване, пълно с нещастия. Специално трябва да подчертаем, че Уддхава чул обяснението на чату-шлокӣ на Бхгаватам от самия Бог, който предал тези строфи най-напред на Брахмджӣ. А сега Богът открил една още по-поверителна част от науката за себепознанието – парам стхитим. Когато постигнал науката за себепознанието и за любовното служене на Бога, Уддхава потънал в дълбока печал, предизвикана от раздялата с Бога. Докато човек не постигне равнището на Уддхава – обзет от трансцендентална любов към Бога, постоянно да чувства раздялата с него, както това показвал Бог Чайтаня, – той не може да разбере истинския смисъл на четирите основни строфи на Шрӣмад Бхгаватам. Човек не бива да изкривява смисъла на Шрӣмад Бхгаватам с произволните си коментари и така да поема по опасния път на оскърбленията.