ТЕКСТ 29

В този стих думата тякян заслужава много сериозно внимание, защото посочва, че Бог Шрӣ Ка напуснал тялото си. Той е вечната форма на битието, знанието и блаженството и затова тялото му и самият Той са едно и също нещо. Тогава как е възможно Той да напусне тялото си и да изчезне от лицето на света? Неотдадените, или мвдӣте, водят бурни полемики за загадъчното напускане на Бога. В своята Ка сандарбха Шрӣла Джӣва Госвмӣ подробно изяснява този въпрос и разсейва съмненията на невежите хора.

Според утвържденията на Брахма сахит Богът проявява себе си в множество форми. Там се казва, че формите, които Той притежава, са безброй и когато се появи пред погледа на живите същества, както направил Бог Ка, всички тези форми се сливат в едно с него. Освен тези непогрешими форми Той притежава и вселенска форма, която показал пред Арджуна на бойното поле Курукетра. В дадената строфа е използвана и думата спхӣтам, която идва да покаже, че Богът оставил гигантската си вселенска форма, наречена вир-рӯпа, а не своята изначална, вечна форма, защото е крайно невероятно Той да започне да променя своята форма сач-чид-нанда. Преданите на Бога веднага разбират тази проста истина, но неотдадените, които не служат на Бога по никакъв начин, не я разбират или умишлено повдигат спорове, за да отрекат, че трансценденталното тяло на Бога е вечно. Причина за това е единият от недостатъците на несъвършените живи същества – склонността им да мамят другите.

Освен това дори и днес може да се види, че в различните храмове преданите обожават трансценденталната форма на Бога и наистина съзнават, че формата на мӯртите в храма по нищо не се различава от формата на Бога. Това необяснимо действие на вътрешната енергия на Бога е описано в Бхагавад-гӣт (7.25): нха пракша сарвася йога-м-самвта. Богът си запазва правото да не се разкрива пред всеки. Ата шрӣ-ка-нмди на бхавед грхям индрияи – е казано в Падма Пура. Името и формата на Бога не могат да бъдат възприети с материалните сетива, но когато се появява пред очите на светските хора, Богът приема формата вир-рӯпа. Това допълнително материално проявление на формата на Бога е свързано с Бога така, както определенията са свързани с подлога. Ако махнем от изречението определенията, които поясняват подлога, самият подлог не се променя. По същия начин когато Богът напуска своята вир-рӯпа, вечната му форма не се променя, въпреки че между него и всяка една от неизброимите му форми няма принципна разлика. В Пета песен ще видим как на различните планети, както и в многобройните храмове по земята Богът е обожаван в най-различни свои форми.

В коментарите си Шрӣла Джӣва Госвмӣ и Шрӣла Вивантха Чакравартӣ хкура много подробно са разяснили епизода около напускането на Бога, като при това са цитирали различни автентични ведически писания. Съзнателно не привеждаме тук всички техни коментари, за да не увеличаваме обема на книгата. Същността на въпроса е изложена в Бхагавад-гӣт, както цитирахме по-горе: Богът си запазва правото да не се разкрива пред всеки. Той остава скрит за погледа на неотдадените, у които няма любов и преданост, и по този начин още повече ги отдалечава от себе си. Богът се появил заради Брахм, който го призовал да дойде и се обърнал с молитви към Кшӣродака-шйӣ Виу. И когато дошъл, всички форми на Виу се слели с него, а щом изпълнил мисията си, те отново се отделили, за да заемат предишните си места.