ТЕКСТ 34
деха-нса ча тасяива
дхӣр дхаиря-вардханам
анйе дукаратара
пашӯн виклавтманм
деха-нсам – влизайки в тяло; ча – също; тасяк – негово; евам – също; дхӣрм – на великите мъдреци; дхаиря – постоянство; вардханам – нарастващо; анйем – за други; дукара-тарам – много трудно да се разбере; пашӯнм – за животните; виклава – безпокойство; тманм – с такъв ум.
Великите дела на Бога и разнообразните трансцендентални форми, които Той приема, за да извършва необикновените си забавления в тленния свят, много трудно могат да бъдат разбрани от хората, които не са негови предани. А у животните те причиняват само раздразнение на ума.
Както се казва в Бхагавад-гӣт, тези, които не са предани, много трудно могат да разберат трансценденталните форми и забавления на Бога. Богът никога не се разкрива пред гнӣте и йогӣте. А освен тях има и хора, у които завистта към Бога така се е просмукала до дъното на сърцата им, че могат да бъдат причислени към категорията на животните. Мисълта за появяването и напускането на Бога предизвиква единствено раздразнение в ума на тези завистливи същества. Както се утвърждава в Бхагавад-гӣт (7.15), грешниците, които живеят само заради материалното наслаждение и работят до несвяст като товарни животни, никога няма да узнаят Божествената Личност заради сурика-бхва, метежния си дух, който ги кара да въстават срещу Върховния Бог.
Експанзиите от трансценденталното тяло на Бога, които Той проявява заради забавленията си в материалния свят, както и тяхното появяване и напускане са много трудни въпроси. Затова на тези, които не са предани, се препоръчва да не разискват появяването и напускането на Бога, за да не нанасят още повече оскърбления в лотосовите му нозе. В Бхагавад-гӣт (16.20) се казва, че колкото повече хората с асуричен манталитет говорят за трансценденталното появяване и напускане на Бога, толкова повече те пропадат до най-тъмните владения на ада. Който се противопоставя на трансценденталното любовно служене на Бога, не се различава твърде от животно, твърди тази строфа от Шрӣмад Бхгаватам.