ТЕКСТ 17
карв ася винирбхиннау
дхия сва вивишур диша
шротрешена шабдася
сиддхи йена прападяте
карау – ушите; ася – на гигантската форма; винирбхиннау – обособени по този начин; дхиям – управляващото божество; свам – свои; вивишу – влезе; диша – на посоките; шротреа ашена – с функцията слух; шабдася – на звука; сиддхим – съвършенство; йена – чрез което; прападяте – се възприема.
Когато се появиха ушите на гигантската форма, в тях влязоха слухът като функция и божествата, които управляват посоките. Така всички живи същества придобиха способността да чуват и да използват звука.
Ухото е най-важният орган в тялото на живото същество. Звукът е най-важният източник на информация за отдалечени или непознати нам обекти. Под формата на звук, в ушите ни влиза съвършеното знание, което прави живота ни съвършен. Ведическият процес на познанието се основава изцяло на слуховото възприятие, затова звукът е най-важният от всички източници на знание.