ТЕКСТ 33

Служенето е присъщо занимание на всички живи същества. Живите същества са създадени, за да служат на Бога, и благодарение на стремежа си да отдават служене те могат да постигнат съвършенство в религията. Подобно съвършенство човек не може да постигне, като се отдава на умозрителни разсъждения или натрупва теоретични знания. Трансценденталистите, известни като гнӣ, в разсъжденията си стигат само до разграничаването на душата от материята, но не знаят нищо за дейностите на душата, след като тя постигне знание и освобождение. Казано е, че хората, които разчитат само на умозрителните разсъждения, за да узнаят истинската природа на нещата, и не отдават трансцендентално любовно служене на Бога, напразно си губят времето.

Тук ясно се казва, че принципът на служенето бил създаден от нозете на Бога, за да се доведе до съвършенство религиозният процес. Трансценденталното служене, за което тук става дума, се различава от представата за служене, разпространена в материалния свят. В материалния свят никой не иска да бъде слуга – всеки иска да бъде господар, защото илюзорният стремеж към господство е основната болест, от която страдат всички обусловени души. Обусловената душа от материалния свят се стреми да властва над другите, но подмамена и объркана от външната енергия на Бога, вместо това тя става слуга на материалната природа. Такова е истинското положение на обусловената душа. Последният капан на илюзорната външна енергия е концепцията за сливане с Бога. Заради тези представи подведената душа остава в плен на материалната енергия, докато междувременно се заблуждава, че е постигнала освобождение и е станала „равна на Нряа“.

Всъщност по-добре е да бъдеш шӯдра, отколкото да си брхмаа, който не изпитва желание да служи на Бога, защото желанието за служене е единственото, което удовлетворява Бога. Всички живи същества трябва да отдават на Бога трансцендентално служене, дори и тези, които притежават качествата на брхмаи. Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам утвърждават, че желанието за служене е съвършенството за живото същество. Брхмаите, катриите, вайшите и шӯдрите изпълняват по съвършен начин предписаните си задължения само като служат на Бога. Брхмаите, които са постигнали ведическата мъдрост, трябва да знаят тази истина, а представителите на останалите съсловия трябва да следват указанията на брхмаите ваиави (тези, които са брхмаи по природа и действат като ваиави). По този начин в обществото ще се установи съвършена социална структура. Едно зле организирано общество не може да удовлетвори нито своите членове, нито Бога. Дори ако човек не е съвършен брхмаа, катрия, вайшя или шӯдра, но служи на Бога, без да се грижи дали изпълнява съвършено своите социални функции, той неизбежно постига съвършенство благодарение на силното си желание да служи на Върховния.