ТЕКСТ 34

Тъй като всички живи същества във вселената са родени от различните части на вселенското тяло на Върховния Бог, те са призвани вечно да служат на това върховно тяло. Всички части на собственото ни тяло – устата, ръцете, бедрата, краката – имат за задача да служат на целия организъм. Такова е тяхното предназначение. Във формите на живот, по-низши от човешката, живите същества не осъзнават кое е истинското им предназначение, но в човешката форма на съществуване те трябва да научат това с помощта на системата от четири вари, съсловията в обществото. Както споменахме по-горе, брхмаите са духовни учители на всички обществени съсловия, затова в основата на пречистването на душата лежат принципите на браминската култура, чието най-висше проявление е трансценденталното служене на Бога.

Когато води обусловено съществуване, душата си мисли, че може да господства над вселената, а последната фаза, до която стига тази заблуда, е концепцията, че тя, индивидуалната душа, е самият Върховен. Глупавата обусловена душа не си дава сметка, че Върховният не може да попадне под въздействието на м, илюзията. Ако илюзията можеше да подчини на влиянието си Върховния, що за върховенство би било неговото? Тогава Върховен господар би била м, илюзията. С други думи, живите същества не могат да бъдат Върховния, защото са обусловени. В тази строфа е посочено истинското положение на обусловената душа: всички обусловени души са замърсени от контакта си с материалната природа в лицето на нейните три гуи. Затова те трябва да се пречистят, като приемат ръководството на истински духовен учител, който не само има качествата на брхмаа, но е и ваиава. Тук е посочен единственият процес, с който може да се пречисти душата – обожаване на Бога под авторитетното ръководство на истински духовен учител. Това е естественият начин за пречистване и единственият метод, който е препоръчан като автентичен. Останалите методи за пречистване могат да подпомагат човека в издигането му до това жизнено състояние, но все някога той ще трябва да мине и през последния етап, за да може да постигне истинското съвършенство. Тази истина намира потвърждение в Бхагавад-гӣт (7.19):