ТЕКСТ 36

Пречистването на обусловената душа означава пречистване на съзнанието ѝ. Присъствието на съзнанието е свидетелство за присъствието на трансценденталната душа; щом съзнанието напусне материалното тяло, тялото престава да действа. Следователно съзнанието се проявява в дейностите. Теорията на философите емпирици, според която съзнанието можело да остане в пасивно състояние, показва колко оскъдни са техните знания. Опитите да се спрат дейностите на чистото съзнание оскверняват душата. Ако бъдат спрени дейностите на чистото съзнание, съзнаващата жизнена сила ще започне да върши някакви други дейности, защото съзнанието не може да съществува, без да действа. То не спира нито за миг. Дори когато тялото е бездейно, съзнанието продължава да действа – тогава дейността му се проявява под формата на сънища. Състоянието на безсъзнание е противоестествено за душата. Предизвикано чрез външна намеса, то може да продължи определено време, но когато действието на наркотика свърши или когато човек отново дойде на себе си, съзнанието с нова сила започва да действа.

Маитрея казва, че за да избегне дейностите, които оскверняват съзнанието, се опитва да опише безкрайното величие на Бога, въпреки че не е в състояние да направи това съвършено. Възславянето на Бога не е следствие от анализи и заключения, а резултат от смирено слушане на авторитетен духовен учител. Разбира се, не е възможно човек да повтори всичко, което е чул от духовния си учител, но може поне да положи искрени усилия, за да разкаже колкото се може повече от това, което е чул. Смисълът не е в това да се опише величието на Бога в пълнота. Главното е човек да ангажира своето тяло, ум и слова в трансцендентална възхвала на Бога, защото иначе те и техните дейности ще си останат нечисти. Битието на обусловената душа може да се пречисти само тогава, когато умът и речта са ангажирани в служене на Бога. Тридаи-саннсӣте от школата на ваиавите носят три тояги, които символизират обета им да служат на Бога с тяло, ум и слова, а екадаи-саннсӣте си поставят за цел да се слеят с Върховния. Тъй като Богът е абсолютен, между самия него и неговото величие няма никаква разлика. Величието на Бога, което възпяват саннсӣте ваиави, по същност е равно на самия Бог, затова преданият, който възпява това величие, става едно цяло с Бога в трансценденталните си желания, въпреки че иначе си остава негов вечен трансцендентален слуга. Тази позиция на предания, в която той е едновременно и едно цяло с Бога, и различен от него, му дава възможност винаги да остане чист и така да постигне най-висшата цел на живота.